Човек без куче [bg]

Ще го убие.

Защото документът, с който Якоб я заплашваше, просто не съществуваше. Той не бе оставил никакво завещание при адвоката си. Ако умре, нищо няма да излезе наяве и да разкрие причината за кончината на Хенрик. Кристина осъзнаваше съвсем ясно, че колкото и да жадува за мъст, след смъртта си Якоб не би се разобличил — сам себе си — като убиец.

Не знаеше дали теорията й не издиша, но реши да се вкопчи в нея и да не допуска съмнения. Иска ли да постигне напредък, налага се да отстрани всякакви колебания.

И да го убие.

Но как?

Кога?

Как да се отърве от подозренията? Веднага ще свържат смъртта на Якоб със събитията в Шумлинге. А разкрият ли кой го е убил, Кристина ще изгуби битката.

Смъртта на Якоб й се струваше единственият изход, но как да поеме по него, без да стъпи накриво?

Дни и нощи наред си блъскаше главата над този въпрос, но не напредваше и на йота. Изведнъж обаче се появи неочаквана възможност — или поне тя така си втълпи.

А вероятно разстоянието, което я делеше от територията, подходяща за изпълнението на нейния план, й вдъхна кураж. Човек често отлага задълженията за друго място, защото всичко му се струва по-лесно, когато се откъсне от средата си, ала забравя, че където и да се намира, неизменно влачи със себе си товара на нерешителността си.

Тайланд. Якоб й бе предложил да заминат за две седмици през декември. Само двамата, Келвин да остане при бавачката. И преди го бяха поверявали на грижите й за повече от няколко дни. Освен това момченцето не създаваше никакви проблеми, а на бавачката й трябваха пари.

Кристина не отговори еднозначно на предложението му. На следващия ден той резервира пътуването: две нощи в Банкок, дванайсет — на островите по крайбрежието на Краби. От последното цунами бяха изминали няколко години и Якоб искаше да види как са се справили с пораженията. От дванайсет години не бе стъпвал в Тайланд, а Кристина бе ходила в Пукет за две седмици през 1996-а или 1997-а. Заминаваха на 5 декември и се прибираха на 20-и. Още щом научи датите на екскурзията, тя тутакси съзря удобна възможност.

Във вестниците неведнъж бяха съобщавали за изчезнали шведски туристи в Тайланд. Не само във връзка с катастрофалното наводнение. Кристина веднага си представи как, седнала в кабинета на местен полицай със съвсем оскъдни познания по английски, през сълзи обяснява, че съпругът й had gone missing[37]. Не го била виждала от цяло денонощие и се опасявала да не го е сполетяла беда.