Човек без куче [bg]

— Точно така ли се изрази?

— Нещо в този дух, да.

— И?

— Това е. Може да се окаже дреболия, но непрекъснато размишлявам.

— Върху какво по-точно размишляваш?

Гунар Барбароти не бързаше да отговори. Облегна се на стола.

— Не съм сигурен дали не изключихме семейството от кръга на заподозрените прекалено прибързано.

Ева Бакман остави приборите и избърса ъгълчетата на устата си със салфетка. Прикова в Гунар критичния си поглед и въздъхна.

— Правиш си изводи въз основа на твърдение на бивша съпруга, която си срещнал на сватбено тържество — обобщи тя бавно, с леко раздразнение и с насмешлива нотка в гласа, която не убягна на Барбароти. — Може досега да не си разбрал, но бившите съпруги не обичат бившите си мъже…

— Стига с тези глупости! — прекъсна я той с неочаквана, но съвсем неподправена ярост. — Казах ти: просто разсъждавам. От изчезването на Хенрик Грунт измина близо година, а знаем за случая толкова, колкото… колкото дакелът на Асюнандер знае за женската еманципация! Ако ти хрумват по-добри идеи, моля те да ги споделиш с мен.

— Интересно сравнение — отбеляза Ева Бакман. — Извинявай. Забравих, че там ти е болното място. Семейната следа наистина не е за подценяване.

— Благодаря ти.

— Честно казано, изобщо не сме я подценявали. Нали? Само дето аз си мислех, че вече сме я отписали като задънена улица. Какъв мотив би имал който и да е от роднините да убие Хенрик Грунт? Защо Якоб Вилниус да посегне на младежа? Двамата въобще срещали ли са се преди?

Барбароти махна обезсърчено с ръка.

— Нямам представа. Просто реших да споделя с теб размислите си. Вероятно ми се е приискало да открия нова следа в думите на Аника Вилниус.

— Благодаря за гласуваното доверие.

— Няма нищо. Глупаво е да оставиш хрумванията да се лутат в една-единствена глава, нали?

— Много глупаво — съгласи се Ева Бакман. — Особено в такава глава като твоята. Обещавам да помисля по въпроса. Офертата за обяд включва ли и десерт?

— Само кафе — уточни Барбароти. — Нищо повече.