![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Римборг?
Стана от леглото. Реши да изпуши още една цигара. Отвори прозореца. Според програмата утрешният учебен ден започваше с два часа физкултура. Кристофер смяташе да ги пропусне. След учителския съвет в средата на срока получи предупреждение, че ако продължава да бяга от часовете по физкултура, ще има слаба оценка, но перспективата за два часа в плувния басейн не му се струваше особена примамлива за начало на петъчния ден. Не и според светогледа на Кристофер Грунт. Или по-скоро според настоящия му светоглед. Кристофер осъзнаваше, че в момента не живее, както би искал, защото преминава през особена фаза — така се опита да обясни положението педагогическият съветник на класния му ръководител, господин Стаке. Що за човек би нарекъл детето си Стаке?
Кристофер се наведе през прозореца и си запали цигара. Пръскаше ситен дъждец, но за късмет балконът над него го пазеше от капките.
Уле Римборг?
Това име беше свързано с… след две дръпвания се появи някакво раздвижване в паметта му… Никотинът наистина активизира мисловната дейност. Да, с баба му. Тя спомена нещо… кога? По време на погребението? Да, точно така. Докато стояха пред църквата. Всъщност Кристофер не я беше виждал от близо година и бързо се сети за конкретния случай. Баба му бръщолевеше нещо за някакъв си Римборг.
После каза, че той се върнал.
Той се върнал. Кой? Баба му наистина се държеше неадекватно по време на траурната церемония, но съвсем ясно повтори няколко пъти името на въпросния Уле Римборг и израза „той се върнал през нощта“. Някой друг, не Уле Римборг — това Кристофер го разбра. Баба Розмари упорито настояваше да му каже този факт и Кристофер подозираше, че там се крие нещо важно. Независимо от състоянието на баба му.
Кристофер Грунт си дръпна жадно от цигарата. Какво още каза тя? Не че имаше някакво значение, но Кристофер така и така не разполагаше нито с подходящ филм… нито с интересно занимание, освен да кисне на прозореца и да пуши в тази дъждовна и ужасно потискаща ноемврийска вечер. Защо поне да не си поблъска главата над някоя загадка? Ами да! Точно така! Уле Римборг се казваше рецепционистът в хотела в Шумлинге. Ако се вярва на баба Розмари, въпросният Уле Римборг й казал, че някой се върнал… и в този факт явно се криеше нещо важно, защото баба му се опита да му го обясни, но Кристофер изобщо не я слушаше. Ситуацията му се стори много конфузна. Бедната му баба се държеше доста неадекватно.
А ето че сега… два-три месеца по-късно името се появи на телевизионния екран. Не е ли странно? Сякаш бе дебнало удобен момент. Уле Римборг явно работеше не само на хотелска рецепция, а и във филмовия бранш…
Дръпна си жадно от цигарата и никотинът го замая. Хоп! — и Хенрик се появи отново.
— Здрасти, братко — поздрави той.
— Здравей.
— Пушенето вреди.
— Знам.
— Как си?
— Добре.
— Сигурен ли си?
— Мм…
Хенрик се настани в съзнанието му и помълча.
— И така, братко… Все ми е едно колко нездравословно живееш. Вероятно педагогът е прав: преминаваш през особен етап. Искам от теб да се поинтересуваш от този Уле Римборг.
— Какво?
— Провери го. Няма да навреди.
— Защо да го проверявам?
— Знаеш, че някои неща не мога да ти ги кажа. Нали говорихме и преди.
— Да, знам, но все пак…
— Никакви възражения. Ако искаш да се посветиш на нещо смислено, вместо да пушиш, да пиеш и да трупаш слаби оценки в училище, провери този Уле Римборг. Нали вече разбра кой е?
— Да, но…
— Добре тогава — прекъсна го Хенрик. — Изгаси най-после проклетата цигара. Стегни се малко, брат ми.
Кристофер Грунт въздъхна, дръпна още веднъж от цигарата и хвърли угарката в дъжда. Понеже вече не косяха тревата, татко Лейф нямаше да я намери. Момчето затвори прозореца и си легна.
— Отиди да си измиеш зъбите — добави Хенрик. — Само защото Линда Гранберг се премести в Норвегия, не значи, че трябва да се разхождаш с дъх на умрели катерички.
Кристофер въздъхна отново, изрита настрани завивката и стана. „Какво да се прави… Братя.“
33
Гунар Барбароти се събуди и не успя да се ориентира.
Усети топла ръка върху корема си. За частица от секундата в измореното му утринно съзнание проблеснаха всички жени, до които се бе събуждал през четирийсет и шест годишния си живот. И накрая се спря на правилния отговор: Мариан.
Пътят към нея впрочем не беше никак дълъг. Освен с бившата си съпруга Барбароти бе спал с дузина жени, и то преди повече от двайсет години, докато следваше в Лунд.