Човек без куче [bg]

Бог обеща да му отговори при удобен случай.

И така, Барбароти и Мариан отиваха на сватба. Сестра й, двайсет и осем годишната Клара, по професия художествен директор — Гунар не знаеше какво точно представлява това, — най-сетне бе открила принца от мечтите си; датски архитект на име Пале. Мариан, дванайсет години по-възрастна от Клара, работеше като акушерка — професия с доста по-обозрими задължения. Впрочем Мариан бе израснала с четири сестри и трима братя, повечето несъщински. Отначало Гунар Барбароти се ужаси при мисълта, че отива на младежка сватба със сто трийсет и осем гости, от които познава само един. Но не можеше и да откаже, а когато разбра, че събитието ще се състои в Малмьо, където ще им осигурят самостоятелна хотелска стая, всичко изведнъж му се стори много по-примамливо.

— Ще отидеш, разбира се, старче — окуражи го Сара. — И на теб ти се полага да вкусиш от благинките на живота.

„Миличкото ми момиче — с умиление помисли Барбароти и се прозина доволно. — Ако знаеше само…“

Венчавката се състоя в църквата „Свети Петър“. И младоженката, и младоженецът казаха заветното „да“, а после се отправиха към зала за тържества на една минута път от църквата. (И на три-четири от хотела — Мариан пропусна да уточни този факт.)

Почерпката се проточи много. Седнаха на масите в шест и пет часа по-късно още не бяха станали. Гунар Барбароти преброи двайсет и четири речи и тостове, а според водещия програмата — пълен младеж в светлосин смокинг, очевидно бъбрив — оставали още поне половин дузина изказвания преди танците и твърдия алкохол.

Но инспектор Барбароти не можеше да не признае, че никак не му е зле. Настаниха го в оживен ъгъл в голямото помещение, а всички около него пиеха и разговаряха съвсем непринудено. Освен това Мариан попадаше и в зрителното, и в слуховото му поле, защото седеше диагонално на него над красива декорация от жълти листа, стръкове калуна и офика. Сътрапезницата му отдясно — братовчедка на младоженеца — живееше в малко село на полуостров Ютландия и говореше неразбираем датски, който след седем чаши вино не стана по-понятен. От лявата му страна седеше зъболекарка от Удевала — надарена с певчески талант приятелка на младоженката. Поздрави новото семейство с композирана от самата нея любовна песен. Барбароти настръхна, докато слушаше еротичния й глас. Пееше акапела. Навярно възможността да гледа Мариан по време на изпълнението подсили ефекта.

Както се очакваше, сътрапезниците заговориха за професията му. Криминален инспектор, поднесен на тепсия, е неустоимо примамлив за хорските уши във всяка компания, а какво остава за сватба. Преди да поднесат сладоледа, сътрапезниците успяха да обсъдят най-скандалните престъпления в Швеция, и то съвсем хаотично: Катрин да Коста, Фадиме Синдхари, Омселе и Кнютбю, Тумас Куик. Секретар в ЕС, седнал до Мариан, твърдеше с нарастващ с напредването на вечерта плам, че докато карал колело в местност Йостерлен в средата на деветдесетте, се натъкнал на убиеца от Хьорбю, но не осъдения Улсон, а друг. Жена в съседство, явно добра негова позната, вече отегчена от досадното му дърдорене, го посъветва да излезе и да се топне в близкия водоем, за да се поотрезви. За да подчертае, че не се шегува — произнасяха двайсет и петата или двайсет и седмата реч — тя изпи десертното му вино и така развесели цялата компания наоколо.