Мрак по пладне

— Кой ще е пръв? — дрезгаво попита варваринът, скочи напред и сцепи бузата на стоящия отляво. — Явно ти.

Гмурна се под бесния замах с брадва и разпори червата на жертвата си. Измъкна острието и се претърколи встрани, за да не го съсече вторият, който обаче се обърна с гръб към Незнайния. Последната грешка в живота му. Преди трупът да се е свлякъл на камъните, Незнайния се извъртя към тримата оцелели западняци, а Илкар тичаше към вратата на склада.

Хирад се притече да подкрепи стария си приятел, но едва ли беше нужно. С наведен наляво и надолу меч Незнайния отклони първия удар на брадва и мигновено завъртя меча нагоре. Брадвата отлетя нанякъде, а мечът разсече гърдите на обезоръжения противник. Хирад чу хрущенето на ребра, докато разменяше удари с втория западняк. Накрая здравата го ритна в корема. Якият мъж изгрухтя мъчително, но го изтласка назад. Варваринът се усмихна. Прекрачи напред, направи лъжливо движение надясно и прехвърли меча в лявата си ръка. Безнадеждно муден, западнякът тепърва завърташе своя меч накъдето трябва, когато острието на Хирад сряза шията му до прешлените. Изви глава към Незнайния, който бършеше меча си в трупа на последния.

— Бива си ни, а?

— Като знаеш, защо питаш? — отвърна Незнайния с подобие на усмивка.

Изтичаха да пазят Илкар, който се подготвяше за заклинание. Дензър и Ериан кръжаха над него.

— Засега няма никой наблизо — извика отгоре тъмният маг. — Войниците на Джулаца си имат малко неприятности южно от пазара, но западняците още не са се организирали. Побързайте, защото видях голям отряд, може би две-три хиляди. Тичат насам от запад.

Хирад кимна и заудря с дръжката на меча по вратата, заключена с големи катинари и здрави вериги. Вътре се надигаше гълчава, но беше длъжен да опита, за да не пострадат пленниците.

— Дръпнете се назад! — разкрещя се оглушително. — Няма време да ви обяснявам, просто се дръпнете навътре в склада.

Илкар изопна рамене, отстъпи назад и помръдна глава, за да даде знак на Хирад. Лицето на елфа беше сгърчено от напрежение, ръцете му сякаш държаха невидима топка пред гърдите. Варваринът се отмести припряно.

— Силов конус — изрече тихо Илкар.

Оформеното поле се заби в тежката двукрила врата. Можеше да устои на оръжия, но не и на Силов конус, сътворен от майстор. Дебелите дъски се огънаха навътре, катинарите и веригите се разкъсаха, парче цапардоса стената до главата на Хирад.

— По-кротко, Илкар — укори той приятеля си.

— Исках да съм сигурен — сви рамене елфът. Тримата влязоха тичешком и спряха пред гъмжило, чуваха хиляди уплашени гласове.

— Това е твоя работа, струва ми се. — Хирад потупа Илкар по гърба. — Все пак си местен.

Елфът го изгледа косо и отвори уста да призове за тишина.