Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Тя се завъртя, грабна свещта, оставена до стълбите и хукна като обезумяла нагоре. В бързината си едва не загаси пламъка на свещта, но не спря, защото знаеше, че ако прекара още миг в една и съща стая с Гейдж Торнтън, тя ще бъде тази, която ще го отведе в своето легло.
Останал сам, Гейдж наклони глава назад и впери поглед в тавана в отчаян опит да възвърне способността си за самоконтрол. С цялото си същество жадуваше да се втурне по стълбите след нея и да я обладае там горе, върху тясното й легло. Само по този начин щеше да облекчи болката, която пулсираше все по-силно в пламналите му слабини. Но не можеше, нямаше да го направи! Искаше от Шимейн О’Хърн много повече от задоволяване на мъжките си страсти в рамките на една едничка нощ.
Той въздъхна тежко и излезе на верандата. Това, от което се нуждаеше в момента, бе едно топване в студените води на потока, които щяха да охладят и тялото, и съзнанието му.
Шимейн стоеше изправена до леглото си, когато чу, че Гейдж излиза от къщата. Тя стовари малкия си юмрук върху гърдите си с надеждата да прогони горящата в тях болка. Все още дишаше тежко, сякаш беше тичала до припадък. Но в действителност причината бе в усилията, които полагаше да стои далеч от мъжа, на когото копнееше да се отдаде.
За да откъсне мислите си от него, Шимейн пое дълбоко дъх и започна да се съблича, без дори да дръпне завесата пред стаичката си. Тя захвърли дрехите си настрана и измъкна от гардероба нощницата си. Но нямаше желание нито да я облича, нито да си ляга. Пламъкът на свещта обливаше голото й тяло в меката си, топла светлина. Шимейн сведе очи с чувството, че се вглежда в собствената си разголена същност. Дали Гейдж още я смяташе за слаба? Тя плъзна поглед по нежната кожа на гърдите си и си припомни как той бе съзерцавал заоблените извивки на тялото й малко преди да тръгнат към града. Сетне любопитно обхвана гърдите си с ръце и разтърка с длани меките им връхчета, опитвайки се да си представи какво би било, ако ръцете на господаря й я докосваха по същия начин. Само преди няколко минути, притисната в неговите прегръдки, беше почувствала зърната й да се стягат в тръпнещо напрежение, но сега това божествено усещане го нямаше. Там беше само отчаяният копнеж Гейдж да я докосва, да я обсипва с огнените си ласки, докато не я накара да стене от чувствена наслада. Но ръцете й бяха празни… както и къщата.
С трепереща въздишка Шимейн нахлузи нощницата през главата си и я дръпна надолу, за да покрие тялото, което отказваше да се подчини на волята й и продължаваше да гори в трескав огън. Малката таванска стаичка, в която винаги бе намирала убежище и сигурност, сега не можеше да й даде по-кой. Гейдж още не се бе прибрал. Най-вероятно беше при конете и сигурно щеше да се забави. Нямаше представа преди колко време са се разделили, но й се струваше, че оттогава са минали векове. Само ако знаеше как жадувам да се върне, щеше да забрави за жребеца и да дотича при мен, мислеше си тя. И тогава времето щеше да изчезне.
Внезапно осъзна, че болезнено се нуждае от успокояващото въздействие на хладния нощен въздух и предпазливо слезе на долния етаж. Като изключим задния коридор, в който Гейдж беше оставил една свещ, и прозорците, през които проникваше лунната светлина, цялата къща тънеше в непрогледен мрак. Но Шимейн познаваше салона като петте си пръста, затова без колебание се отправи към входната врата.
Галена от мекия зефир, тя прекоси широката веранда и се облегна на парапета, за да се полюбува на прекрасната нощ. Поляната се огласяше от песента на щурците и дървесните жаби, а отнякъде по-далеч долиташе глухия зов на бухал. Лунните лъчи пронизваха все още слабо разлистените клони на дърветата и рисуваха по тревата под тях причудливи светлинни петна.
Приглушен звук, приличен на тих плисък, привлече вниманието на Шимейн към вира и тя се взря напрегнато в сенките, които го обграждаха. Над повърхността му се показа една дълга ръка, която бавно замахна и направи пълен кръг, загребвайки водата. Последва я друга ръка и Шимейн осъзна, че това е мъж, който плува към брега. След миг той достигна до плитчината, изправи се и започна да сапунисва и да търка тялото си. Нямаше нужда някой да й казва, че това е Гейдж. Твърде малко мъже можеха да се похвалят с такава физика.
Веднъж вече Шимейн беше виждала господаря си гол. Тогава той я бе разкрил и тя бе побягнала смутена и изплашена до смърт. Сега обаче нямаше намерение да издава присъствието си. Знаеше, че ще се наложи да се прибере бързо, щом Гейдж тръгне към къщата, но дотогава искаше да го погледа. Подобен порив беше изпитала и в онази нощ в спалнята му. Само че този път той бе продиктуван от желанието, което изпитваше към него, а не от моминско любопитство.