Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Тя се затътри към мястото си на масата, полусляпа от сълзите.
Готвачите и икономите се бяха постарали, трапезата беше богата, но никой не се зарадва особено на гозбите. Дорилис неспокойно усукваше една къдрица на пръстите си, изглеждаше и изнервена, и сънлива. Накрая господарят на Алдаран призова всички за тишина и повика при себе си Донал и Дорилис. Седящите в другия край на почетната маса Аларт и Касандра се напрегнаха. Не знаеха дали в последния миг няма да последва непристойна сцена — или Донал щеше да избухне въпреки усмивката, залепнала като маска на лицето му, или някой от намръщените съратници щеше да се възпротиви. Никой обаче не гъкна. Аларт се взря в очите на господаря на Владението и разбра, че домочадието не би посмяло да му се опълчи в този момент.
— Това е радостен ден за Алдаран — започна дом Михаил.
Донал за миг си изтърва нервите и мисълта му отекна ясно в главите на всички телепати: „По-радостно е да си в адовете на Зандру!“
— С удоволствие възлагам попечителството над Владението и над моята дъщеря и единствена наследница, все още невръстната Дорилис от Алдаран, в ръцете на моя обичан приемен син Донал от Рокрейвън.
Младежът трепна гневно от името, превръщащо го в копеле, устните му се размърдаха беззвучно.
— Донал Делрей — поправи се господарят на Алдаран с видимо усилие.
Аларт поклати глава. „Дори днес не му се иска да погледне истината в очите — Донал не е негов син.“
Дом Михаил взе двете изящно гравирани гривни, обковани от вътрешната страна със злато, за да не дразни скъпоценната мед кожата на младоженците. Закопча ги на дясната китка на Донал и лявата на Дорилис. Аларт погледна своята десница и я протегна да хване ръката на Касандра. Всички семейни двойки в залата направиха същото, преди господарят на Алдаран да изрече ритуалните слова.
— Както лявата ръка е свързана с дясната, така и вие не се делете — в замъка и в рода си, в дома и в наследствата си, пред огнището и сред хората, споделяйте всичко с любов и вярност — от днес до края на времето.
Аларт се усмихна за миг, но тутакси го прониза печалната мисъл на Касандра: „Защо Донал и Рената не стоят така пред нас…“ И той отново настръхна от възмущение при вида на тази гавра.
А дом Михаил изричаше:
— Бъдете едно цяло завинаги…
Аларт срещна погледа на Рената. „Колко е безутешна! Донал не биваше да постъпва така с нея. Не че и той е много доволен от ставащото, но защо и двамата трябваше да изпитат тази мъка?“ Отново прокле безмълвно господаря на Алдаран за ужасната му упоритост, но в същото време не можеше да се отърси от собствената си вина. „Аз причиних това на всички. Да не бях стъпвал тук!“
По-късно Дорилис поведе младите жени за началото на танците. Рената я бе научила какво трябва да прави и двете започнаха първите стъпки, хванати под ръка. Аларт ги наблюдаваше. „Не би трябвало да са съперници. Жертви са!“ Забеляза вперения в тях поглед на Донал и веднага се извърна. Върна се при Касандра, която не можеше да танцува и седеше при възрастните дами.
Вечерта се изнизваше, васалите и гостите на Алдаран усърдно се опитваха да внесат малко по-весел дух в празненството. Един жонгльор вадеше монети и малки животинки от най-невероятни места, а пък шалчетата и пръстените — сякаш направо от въздуха. Накрая като че измъкна пойна птичка от ухото на Дорилис и с поклон я подаде в ръцете на младата господарка. Певците припомниха на всички любимите древни балади. Но все пак хората в залата не забравяха нито за миг, че това не е истинска сватба. Случваше се някой от по-подпийналите мъже да подхване грубовата шега, с каквито обикновено изпращаха младоженците към брачното ложе, но все едно се задавяше с думите си. Дорилис седеше до баща си, Донал остана задълго с тях. Някой бе донесъл клетка за птичката и момичето й гукаше в напразни опити да я накара да чурулика. Вече беше късно и малкото създание клюмаше сънливо. Накрая и Дорилис изглеждаше, сякаш всеки миг може да задреме. Донал, отчаян от мълчаливото напрежение и безплодните напъни за веселие, попита любезно:
— Дорилис, ще потанцуваш ли с мен?
— Не! — отсече дом Михаил. — Според обичая младоженецът не бива да танцува с невястата си на сватбата.
Младежът се обърна бясно към приемния си баща.
— В името на всички богове, докога с тези преструвки…
Въздъхна тежко и стисна устни. Не биваше да се държи така на празника, не и пред всички васали и домочадието. Промърмори с хаплива ирония:
— Разбира се, не бива да правим нещо нередно, защо сродниците ни да разнасят мълвата за скандали? — Помоли с поглед Аларт да се отдели замалко от съпругата си. — Братовчеде, ще потанцуваш ли със сестра ми? — Озърна се окаяно към Рената, но под пронизващия поглед на приемния си баща отиде при Маргали и се поклони. — Сроднице, ще ми окажеш ли честта?