Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Ръмжейки като куче, в чийто двор е нахълтал неканен гостенин, Пол впива пръсти в пищялите на брат си и рязко го дръпва назад. В последния момент Скот успява да се хване за парапета и това го предпазва от падане. От устата му се отронват само две думи: „Татко, помощ!“ — след което млъква. Викането е загуба на енергия, а сега има нужда от всичките си сили, за да се задържи за парапета.
Естествено сили не му достигат. Пол е с три години по-голям, с двайсет и пет килограма по-тежък и много по-силен. И отгоре на всичко е обезумял. Ако по-големият брат го изтръгне от парапета, Скот ще се нарани много лошо или ще умре, без значение колко бързи са рефлексите му. Ала вместо да докопа Скот, първородният син на Андрю Ландън смъква само панталонките му от рипсено кадифе и гуменките, които малчуганът е забравил да завърже при скачането си от леглото.
(„Ако бях завързал гуменките си — ще каже той на бъдещата си жена след много, много години, докато лежат в постелята на втория етаж на хотел «Еленови рога» в Ню Хампшир, — сега двамата с теб едва ли щяхме да сме тук. Понякога си мисля, Лизи, че целият ми живот се свежда до гуменки с развързани връзки.“)
Съществото, което преди е било Пол, ръмжи, отстъпва крачка назад, стиснало кадифените панталонки, и пада върху стола, на който само допреди час е седяло симпатично момче и е чертаело координатни системи. Едната гуменка пада на неравния линолеум. Междувременно Скот се опитва да се изкатери по-нагоре, да достигне площадката на втория етаж, ала чорапът му се подхлъзва на гладката повърхност и коляното му се удря в долното стъпало. Захабеното му бельо се е смъкнало, той усеща студено течение върху задника си и има време да си помисли: „Моля те, Господи, не искам да умра с голо дупе.“ Съществото, което доскоро беше негов брат, се надига, надава вой и захвърля кадифените панталонки. Те прелитат над кухненската маса, без да докоснат учебника по алгебра, но пък събарят захарницата. „Правят я на мат и маскира“ — както би казал баща им. Обезумялата твар с кръвясалите очи се хвърля след Скот и обреченият малчуган вече усеща как ноктите й се забиват в кожата му, но в същия миг нещо изтрополява на земята (наръчът дърва е хвърлен на пода) и проехтява дрезгав, яростен вик:
— Остави го на мира, проклет копелдак! Лошата кръв те е изпълнила целия, гнусно изчадие!
Съвсем е забравил за баща си, а хладното течение, което бе усетил, е от отварянето на кухненската врата. В следващия миг Пол наистина го сграбчва и го изтръгва от парапета, сякаш е немощно пеленаче. Секунда по-късно Скот ще усети и зъбите на Пол. Знае, че това е истински прилив на лоша кръв, мощен прилив на лоша кръв, а не такъв, който обхваща бащата, когато вижда хора, които ги няма, или устройва кръвен бум на себе си или някой от тях (с течение на времето кръвните буми стават все по-редки и по-редки). Тъкмо такива пристъпи имаше предвид баща им, когато се смееше и клатеше глава, докато те го засипваха с въпросите си — а защо Ландро са напуснали Франция, зарязвайки всичките си пари и земи, нали са били много богати, да, наистина са били много богати, а сега той ще ме ухапе, ще ме ухапе точно в този момент, ТОЧНО СЕ…
Ала зъбите на Пол не се забиват в плътта му. Скот усеща горещия му дъх върху левия си хълбок, но изведнъж във въздуха отеква мощно трас! — бащата стоварва една от цепениците върху главата на сина си, стиснал дървото с две ръце. След удара се чуват нови звуци: тялото на Пол се хлъзга надолу по стълбите към кухненския под.
Скот обръща глава. Лежи на най-долните стъпала, само по стара фланелена ризка, слипове и бели спортни чорапи с дупки на петите. Едното му ходило почти докосва пода. Прекалено потресен е, за да заплаче. В устата си усеща метален вкус. Ударът на бащата му се е сторил много силен и сега богатото му въображение рисува кухнята, плувнала в кръв. Опитва се да изкрещи, но от скованите му дробове се изтръгва само жалък хлип. Примигва и вижда, че наоколо няма кръв — Пол лежи на земята, заровил лице в захарта, разсипана от голямата захарница, строшила се на четири големи и множество по-малки парченца. „Вече няма да танцува танго“ — обича да подмята баща им, когато някоя чаша или чиния се счупи, но сега не казва нищо, а само стои безмълвен над сина си, изпаднал в безсъзнание. Носи жълтата си работна куртка, снегът се топи по раменете му и чорлавата му коса, която вече е започнала да се прошарва. Още е с ръкавици и стиска цепеницата, с която е изпратил детето си в несвяст. Останалите дърва са разпилени около прага като грамадни клечки за зъби. Вратата още е отворена и от нея вее хлад. Едва сега Скот вижда кръвта — миниатюрна струйка, проточила се от лявото ухо на батко му надолу по скулата.