Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Изведнъж на Лизи й се струва, че идеята май не е особено добра — по-добре да му обърне гръб и да заспи, ала се чувства раздвоена и любопитството не й дава покой.
— Но раните на Пол в деня, когато си скочил от скамейката, са били дълбоки, нали? Не някакви си драскотини… Мисълта ми е… децата възприемат всичко… една спукана тръба им изглежда като потоп…
Тя млъква. Настъпва протяжна тишина. Скот пуши и безмълвно наблюдава как цигареният дим се издига към тавана и изчезва. Когато заговаря отново, гласът му е сух, безстрастен и уверен:
— Татко режеше надълбоко.
Лизи понечва да каже нещо тривиално, което да сложи край на този разговор (в главата й вече звънят алармите на всички системи за сигурност, а цели сектори пламтят в алено), ала преди да изрече каквото и да било, Скот продължава:
— Усещам, че не това те интересува. Питай, каквото искаш и ще ти отговоря. Обаче преди това трябва да питаш.
„Какво всъщност се случи този следобед?“ Това е най-логичният въпрос, но Лизи си дава сметка, че разговорът изобщо не е логичен, понеже става дума за безумие, безумие, безумие и тя вече също е част от него. Защото Скот я е водил някъде, тя го знае и е абсолютно сигурна, че въображението й не й е погодило лоша шега. Ако попита какво се е случило, той ще отговори, понеже й е обещал… но ще е грешка. Следоргазмената й унесеност е изчезнала напълно, никога досега не се е чувствала толкова бодра.
— След като си скочил от скамейката…
— Татко ме целуна. Целувката беше бащината награда. Показваше, че кръвният бум е свършил.
— Да, знам, ти си ми казвал. След като си скочил от скамейката и баща ти е престанал да реже Пол, брат ти… направил ли е нещо, за да излекува раните си? Как иначе е успял толкова скоро да отиде до магазина за безалкохолно, а после да ти устрои лов на буми?
— He. — Скот гаси цигарата си в пепелника върху „Кланица 5“.
Това кратко отрицание предизвиква у нея странна смесица от емоции — сладостно облекчение и дълбоко разочарование. Сякаш нещо се взривява в гърдите й. Не може да каже какво точно се върти в главата й, ала това „не“ означава, че не бива да мисли повече за това.
— Не можеше. — Скот продължава да говори със същия сух, безизразен тон. И със същата категоричност. — Пол не можеше. Не можеше да отиде. — Натъртва последната дума. — Трябваше да го заведа. — Обръща се към нея и я взема в обятията си. Лицето му, притиснато към шията й, гори от потисканите емоции. — Има едно място — наричахме го Бумна луна, вече съм забравил защо… Като цяло доста приятно местенце. Отвеждах го там, когато беше зле, там го отнесох, когато умря, но не можах да го пренеса, докато лошата кръв кипеше във вените му. След като татко го уби, го погребах в Бумна луна. — Бентът се пропуква и той заплаква. Донякъде успява да заглуши хлипанията си, като стиска до побеляване устните си, но силата на риданията му разтърсват леглото и в продължение на няколко минути Лизи само го прегръща. По някое време Скот я моли да угаси лампата и когато тя го пита защо, отвръща:
— Защото това не е всичко, а останалото мога да ти разкажа само ако ме прегръщаш. Но на тъмно.
Въпреки че се чувства изплашена както никога преди (по-изплашена дори от онази нощ, когато той й поднесе обезобразената си длан), тя протяга ръка и изключва лампата на нощното шкафче, докосвайки лицето му с гърдата, която по-късно ще пострада от безумието на Джим Дули. В началото стаята потъва в мрак, но постепенно очите й се приспособяват и контурите на мебелите изплуват от чернотата. От прозореца струи едва доловимо призрачно сияние, което свидетелства, че лунните лъчи започват да се провират през изтъняващия облачен слой.
— Мислиш, че татко е убил Пол, нали така? Мислиш, че това е краят на историята?
— Скот, нали ми каза, че той го е застрелял с пушката си…
— Но това не беше убийство. Ако го бяха съдили, щяха да нарекат случилото се така, но аз бях там и зная, че не беше убийство. — Дълга пауза. Тя си мисли, че Скот ще запали поредната цигара, ала се лъже. — Естествено, че татко би могъл да го убие по всяко време. Имаше немалко удобни случаи за това и като нищо щеше да го направи, ако не бях до Пол. Знаеш какво е евтаназия, нали, Лизи?
— Милосърдно убийство.
— Да. Точно това направи баща ми с Пол.
Мебелите в помещението внезапно стават видими, след което отново потъват в сенките.
— Заради лошата кръв, не разбираш ли? Течеше във вените на Пол, също както течеше и в татковите вени. Само че беше толкова много, че баща ми не можеше да я пусне цялата…
Донякъде Лизи го разбира. Всичките тези пъти, когато Андрю Ландън е наранявал децата см (и самия себе си), той е практикувал някакъв смахнат касапски метод на превантивно лечение.