Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Затова вече не чувам звъна на слънцето.
Известно време никой не каза нищо. Рени си наля нова чаша вода и предложи и на !Ксабу, но той поклати глава. Тя не го разбираше и й беше малко неловко — както щом колегите й християни говореха за рая или мюсюлманите — за чудесата на пророка. Но изпитваше съчувствие към болката на бушмена.
— Не разбирам какво точно искаш да кажеш, но се опитвам — протегна ръка тя, вдигна отпуснатата му ръка и стисна сухите му пръсти. — Както ти ми помогна да се опитам да спася Стивън, така и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна — само ми кажи какво бих могла да направя. Ти си ми приятел, !Ксабу.
Той се усмихна за първи път, откакто беше дошъл.
— И ти си моя добра приятелка, Рени. Не знам какво трябва да направя. Непрекъснато мисля… — Той внимателно отдръпна ръката си и разтърка очи. Явно беше уморен. — А трябва да отговорим и на твоите въпроси — толкова много въпроси имаме пред себе си! Какво ще правим с жълтия диамант, с това опасно нещо?
Рени се прозина дълбоко. Стана й неловко.
— Май познавам човек, който би могъл да ни помогне, но съм твърде уморена, за да се занимавам с това. Ще й се обадя, след като подремна.
— Тогава спи. Ще остана, докато се върне баща ти.
Тя му каза, че няма нужда, но не успя да го убеди.
— Няма да те притеснявам. — !Ксабу се изправи плавно, с едно-единствено движение. — Ще седна в съседната стая и ще помисля.
Отново се усмихна през рамо и затвори вратата след себе си.
Рени дълго мисли за странните места, които двамата бяха посетили — и двете съществуваха единствено в техните представи. Или поне така й се струваше. Но болката и копнежът, изписани върху сериозното, умно лице на !Ксабу, я караха да се усъмни в това.
Събуди се, уплашена от високата тъмна фигура, надвесена над нея. Баща й се отдръпна, сякаш заловен на местопрестъплението.
— Аз съм, момичето ми. Да видя добре ли си.
— Нищо ми няма. Взех си лекарството. !Ксабу тук ли е?
Той поклати глава. Лъхаше на бира, но стоеше сравнително стабилно на краката си.
— Тръгна. Ти какво, на опашка ли ги караш да чакат?
Тя го погледна с недоумение.
— Като се прибирах, отпред в една кола чакаше някакъв друг. Едър такъв, с брада. Като се приближих, потегли.
Внезапен страх разтърси Рени.
— Бял ли беше?
Баща й се разсмя.
— В тоя квартал? Не, чернилка като мене. Или оглежда местата наоколо, или е крадец. Когато ме няма, слагай веригата на вратата.
— Добре, татко — усмихна се тя. Рядко го виждаше толкова загрижен.
— Ще видя дали има нещо за ядене. — Той се спря за миг на вратата, после се обърна. — Тоя твой приятел… той е от дребните хора.
— Да, бушмен е. От делтата на Окаванго.
Баща й гледаше особено — беше си спомнил нещо.
— Те са древен народ, нали знаеш. Били са тук още преди да дойдат черните хора — преди ксоза, зулу и всички останали.
Тя кимна, заинтригувана от притихналия му глас.
— Никога не съм предполагал, че пак ще видя някой от тях. От дребните хора. Никога не съм предполагал.
И излезе с все същия отнесен израз и затвори тихо вратата след себе си.
ПЕТА ГЛАВА
ГНЕВЪТ НА ГОСПОДАРЯ
МРЕЖА/НОВИНИ: Мерове изправен пред съда за военни престъпления.
(Картина: Мерове капитулира пред генерала от ООН Рам Шагра.)
Диктор: Хасан Мерове, дългогодишен президент на Република Нубия ще бъде изправен пред съда за военни престъпления.
(Картина: войници на ООН разкопават масови гробове край Хартум.)
Предполага се, че най-малко един милион са избитите по време на десетгодишното управление на Мерове, едно от най-кървавите в историята на Североизточна Африка.
(Картина: адвокатът на Мерове, Мохамад ал-Рашад.)
Рашад: Президентът Мерове не се бои да застане пред световните ръководители. Моят клиент сам, без ничия помощ изгради нашата нация от тлеещите развалини на Судан. Всички тези хора знаят, че един водач понякога е принуден да прибягва до решителни мерки в периоди на хаос, и ако се опитат да твърдят, че биха действали по различен начин, значи са лицемери…
В периферията на зрителното му поле пълзеше неонова червена нишка, сякаш виждаше някои от собствените си очни капиляри. Нишката се гърчеше и усукваше около оста си, разклоняваше се отново и отново, докато експертната система, която символизираше, си вършеше работата. Дред се усмихна. „Беина и Беина“ не се доверяваха на обещания за сигурност — искаха да опознаят виртуалния му офис като своя собствен. Не че беше очаквал нещо друго. Всъщност въпреки някои успешни предишни съвместни акции сериозно би се поколебал да ги наеме, ако го бяха приели на доверие.