Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Самоуверен, нахален, мързелив, мъртъв. Това беше мантрата на Стареца и си беше добра, макар че Дред понякога действаше по различен начин, а не както би постъпил Стареца. И все пак беше жив, а в неговия бизнес това беше единственият показател за успех — в него можеше да се провалиш само веднъж. Разбира се, по-голямата предпазливост на Стареца бе дала резултат — той бе живял по-дълго от своя наемен убиец. Доста по-дълго.
Дред усили абстрактния фон зад единствения прозорец на офиса и насочи вниманието си към виртуалната бяла стена, докато програмата на „Беините“ завърши проверката за сигурността на кабината му. Когато реши, че всичко е наред, тя се самоизключи, червената нишка от мониторната програма на Дред изчезна и близначките Беина изникнаха моментално.
Появиха се като два еднакви, невзрачни обекта, седнали един до друг на срещуположната страна на масата като два надгробни камъка. Сестрите Беина не използваха висококачествени симове при лични срещи и без съмнение гледаха на скъпата имитация на Дред като на безсмислено и прекалено перчене. Раздразнението им го забавляваше: да забелязва тиковете на други професионалисти и дори на своите жертви беше най-близкото състояние до привързването към навиците на приятели, разнообразяващи съществуването на по-обикновените хора, до което някога беше стигал.
— Добре дошли, дами — посочи той симулираната маса от черен мрамор и каменния чаен сервиз „Хайксниг“, неизбежен реквизит дори при виртуалния бизнес с клиенти от Тихоокеанската зона, който бе превърнал в постоянен елемент от обстановката. — Да ви предложа нещо?
Почти усещаше раздразнението, излъчвано от еднотипните им фигури.
— Не си губим времето в мрежата за безвкусни представления — обади се едната.
Задоволството му нарасна — бяха така ядосани, че не го криеха. Едно на нула за него.
— Дошли сме да вършим работа — обади се другата.
Така и не можа да запомни имената им. Ксикса и Нукса — или нещо такова — имена на популярни приказни герои, които им бяха прикачили в детските им години в някакъв бордей в Сао Паоло и които изобщо не се връзваха с истинската им същност. Не че имаше значение дали ги помни или не — двете реагираха като едно същество и можеха да отговорят на всеки зададен на другата въпрос. Сестрите Беина смятаха имената за също толкова сантиментална глезотия, колкото и реалистичните симове.
— Тогава да се захващаме — отвърна развеселен той. — Прегледахте програмата, нали?
Кратката пауза преди отговора за пореден път издаде раздразнението им.
— Да. Може да стане.
— Няма да е лесно.
Стори му се, че отговори втората, но използваха един и същи дигитализиран глас, така че не беше много сигурен. Въздействието беше ефектно — сякаш бяха един разум в две тела.
„Ами ако наистина са един-единствен човек? — запита се внезапно той. — В РЖ никога не съм ги виждал заедно. Ами ако цялата тази работа със «смъртоносните близначки» е само търговска уловка?“
Дред реши да отклони интересната мисъл за по-късно.
— Готови сме да изплатим триста и петдесет швейцарски кредита. Плюс одобрените разходи.
— Това е неприемливо.
Дред вдигна вежди — знаеше, че симът му ще повтори изражението точно.
— Значи трябва да потърсим друга агенция. Сестрите Беина го изгледаха, безизразни като два камъка.
— Работата, която искате да се свърши, само формално погледнато е в гражданския сектор. Поради високопоставеността на… обекта, който възнамерявате да премахнете, ще възникнат множество усложнения от страна на властите. Ликвидирането на обекта ще предизвика световен отзвук. Това означава, че всеки ваш сътрудник би трябвало да подготви много по-сериозни предпазни мерки от обикновените.
Запита се до каква степен лишеният им от какъвто и да било акцент английски не е продукт на гласови филтри. Не беше трудно да си представи две жени по на двайсет и две години — ако информацията му за тях беше достоверна, — умишлено заличили акцента си наред с всичко друго, което бяха премахнали по пътя си, за да се превърнат в онова, което представляваха. Реши да ги поразиграе.
— Искате да кажете, че това не е граждански случай, а политическо убийство.
Последва дълго мълчание. Дред подигравателно усили фоновата музика, за да го запълни. Накрая първата се обади с все същия равен и безизразен глас:
— Точно така. И го знаете отлично.
— И смятате, че струва повече от триста и петдесет швейцарски кредита.