Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Продължаваме надолу по каньона край клисури, по които се спускат пълноводни потоци. Забелязваме как реката бързо става по-голяма от притоците. Тук завоите не са така остри и правите участъци са по-дълги. Минавам на директна скорост. След известно време дърветата се източват нагоре и се разреждат. Помежду им — обширни пространства трева и храсти. Много е горещо за яке и пуловер, затова спирам на една отбивка да ги свалим.
Крис иска да се изкачи по една пътечка и аз го пускам. Откривам малка сянка и сядам да отдъхна. Тишина и размисъл.
Спомням си документални кадри от пожар, бушувал тук преди години. Според информацията гората пак настъпва, но ще минат много години, преди да стане каквато е била преди.
След малко чувам стъпки по чакъла и разбирам, че Крис се връща по пътеката. Не се е отдалечил много.
„Хайде да тръгваме“ — казва той, щом пристига. Връзваме отново багажа, който е започнал малко да се размърдва, и излизаме на пътя. Докато съм седял, съм се изпотил, сега вятърът ме разхлажда.
Все още сме блокирали от това винтче и единственият начин да го измъкнем е да изоставим по-нататъшното му изследване по традиционния научен метод. Той няма да ни свърши работа. Трябва да изследваме традиционния научен метод в светлината на заялото винтче.
Ние сме разгледали винтчето „обективно“. Според доктрината на „обективността“, която е неотделима част от традиционния научен метод, онова, което ни харесва или не ни харесва във връзка с това винтче, няма никакво отношение към правилността на мисленето ни. Не бива да даваме оценки на онова, което виждаме. Трябва да оставим съзнанието си „табула раза“, която природата попълва вместо нас, и след това да разсъждаваме без пристрастие към фактите, които наблюдаваме.
Но ако спрем и помислим безпристрастно с оглед това заяло винтче, ще започнем да разбираме, че цялата идея за безпристрастно наблюдение е глупава. Къде са тия факти? Какво ще наблюдаваме безпристрастно? Повредената резба? Непомръдващия страничен капак? Цвета на боята по детайлите? Скоростомера? Жабката? Както би казал Поанкаре, съществува неограничен брой факти, свързани с тоя мотоциклет, и интересуващите ни не подскачат отпред и не идват да се запознаят. Интересуващите ни факти, ония, от които действително имаме нужда, са не само пасивни, те са и дяволски неуловими и не можем просто да си седнем и да ги „наблюдаваме“. Ще се наложи да ги издирим или да си останем тук дълго време. Завинаги. Както посочва Поанкаре, трябва да има подсъзнателен подбор на фактите, които наблюдаваме.
Разликата между един добър и един лош техник, както и между един добър и един лош математик, се състои точно в тази способност да се отделят добрите факти от лошите на базата на качеството. Трябва да взема нещата присърце. Това е едно умение, за което формалният традиционен научен метод не може да каже нищо. Отдавна е време да се вгледаме по-отблизо в този качествен предварителен подбор на факти, който изглежда така добросъвестно отминаван от ония, които придават такова голямо значение на същите факти, след като са вече „наблюдавани“. Мисля, ще се установи, че едно формално признаване на ролята на качеството в научния процес изобщо не накърнява емпиричния подход. То го разширява, укрепва и го приближава много повече до истинската научна практика.
Мисля, че основната грешка, която стои зад проблема на блокирането, е традиционното ударение на рационалността върху „обективността“, доктрината, че съществува действителност, разделена на субект и обект. За да има ортодоксална наука, те трябва да бъдат безкомпромисно отделени един от друг. „Ти си техникът. Това е мотоциклетът. Завинаги сте отделени един от друг. Ти му правиш това. Правиш му онова. Резултатите ще бъдат тия и тия.“
Този до немай-къде дуалистичен субективно-обективен подход към мотоциклета ни се струва правилен, защото сме свикнали с него. Но не е правилен. Винаги е бил една изкуствена интерпретация, наложена върху действителността. Никога не е бил самата действителност. Когато този дуализъм се възприеме напълно, една цялостна връзка между механика и мотоциклета, един майсторски усет към работата бива разрушен. Когато традиционният рационализъм раздели света на субекти и обекти, той изключва качеството, а когато блокираме, именно качеството, а не субектите или обектите, ни казва накъде да вървим.