Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Ръмженето на Закнафейн беше неразгадаемо, но неживият успя да отговори много по-ясно със замаха на меча си.
Дризт парира удара и отскочи назад.
— Кой си ти? — повтори въпроса си той. — Ти не си моят баща!
По лицето на неживия мрачен елф се изписа широка усмивка.
— Не — отвърна той с особен глас, идващ от много далече, от едно преддверие. — Аз съм… твоята майка!
Дризт, макар и объркан от отговора, яростно посрещна свирепата атака. Последвалият удар на мечовете и ятаганите прозвуча като един-единствен звън.
Бриса наблюдаваше всяко движение на своята майка. По челото на Малис течеше пот, а стиснатите й юмруци, макар и вече разкървавени, продължаваха да удрят по страничните облегалки на каменния трон. Матроната се бе надявала да стане точно така — финалният миг на нейния триумф да заблести ярко в съзнанието й на хиляди километри оттук. Тя чуваше всяка ужасена дума на своя син, усещаше страха му с цялото си същество. За пръв път в живота си Малис изпитваше такова удоволствие!
Изведнъж, когато Закнафейн отказа да й се подчини, матроната усети лека болка. С гърлено ръмжене тя отблъсна съзнанието на бившия си съпруг — съживеният му труп беше нейно творение!
Дочула ненадейния рев на майка си, Бриса се вгледа в нея с още по-голям интерес.
Дризт знаеше без всякакво съмнение, че създанието пред очите му не е Закнафейн До’Урден, но въпреки това не можеше да отрече, че уменията и уникалният му боен стил са същите като на първия му и единствен ментор. Баща му беше някъде там, в това тяло, и Дризт трябваше да успее да го открие, ако искаше да получи някакви отговори.
Битката бързо установи умерен ритъм, противниците нападаха, ала предпазливо — повече внимаваха да не загубят равновесие и да не полетят надолу от тесните мостчета.
В този миг в пещерата влезе Белвар. Носеше тялото на мъртвия печ.
— Убий го, Дризт! — изкрещя възрастният свиърфнебъл, но изведнъж рязко спря. Беше се уплашил от гледката, разкрила се пред очите му. — Магга… — успя само да прошепне той. Дризт и Закнафейн сякаш се преплитаха един в друг. Оръжията им се издигаха и се спускаха само за да парират всеки следващ удар. Тези двама мрачни елфи, които преди му изглеждаха толкова различни, сега бяха като един, като едно цяло. Тази мисъл разтревожи лукавия гном.
Когато намери удобен момент, Дризт погледна към Белвар и съзря мъртвия печ.
— Проклет да си! — изрева младият До’Урден и се нахвърли като обезумял срещу убиеца на Трак.
Неживото създание отблъсна с лекота дръзката и прибързана атака, издигна високо оръжията си и Дризт едва не загуби равновесие. Този подход също беше много познат на младия До’Урден — Закнафейн често го използваше по време на тренировките им в Мензоберанзан. Обикновено принуждаваше Дризт да го напада отвисоко, после рязко се хвърляше срещу него, прицелил и двата си меча в слабините му.
В първите сражения Зак често побеждаваше сина си с тази маневра — двойния удар под кръста — но при последния им сблъсък, Дризт бе открил подобаващо париране и бе обърнал битката в своя полза.
Сега младият До’Урден се чудеше дали опонентът му ще изпълни докрай този ход и как ще реагира на парирането му. Дали в това чудовище бяха останали спомените на Закнафейн?
Неживият продължи да изтласква високо ятаганите на Дризт, изведнъж направи крачка назад и се спусна напред с мечове, насочени право към слабините на младия мрачен елф.
Дризт изпълни съответното париране — „долно кръстосване“: обърна ятаганите си с върховете надолу и ги кръстоса пред краката си. Така спря мечовете на Закнафейн, после издигна крак между остриетата си и се опита да го ритне в лицето.
Ала неживият сякаш очакваше този обрат и отскочи назад, преди ботушът да го е уцелил. Дризт не се нуждаеше от повече отговори — само Закнафейн До’Урден знаеше този ход.
— Ти си Закнафейн — изкрещя мрачният елф. — Какво ти е сторила Малис?
Ръцете на неживия потрепериха, а устата му се изкриви така, сякаш се опитваше да каже нещо.
— Не! — изпищя Малис и яростно възвърна контрола си над неживото чудовище. Върховната жрица се разхождаше по тънката и опасна нишка, деляща физическите умения на Закнафейн от неговото съзнание.
— Ти си мой, нежив дух — изрева матроната, — и в името на Лот, ще изпълниш задачата си!
Дризт забеляза рязката промяна в изражението на неживия. Ръцете на Закнафейн спряха да треперят, а на лицето му отново се изписа злобната и решителна усмивка.
— Какво става, мрачни елфе? — попита Белвар, объркан от странния развой на събитията.