Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Матроната се завъртя и видя Бриса. Изражението й бе мрачно и решително, а шестте живи змии от камшика й се виеха във въздуха.
— Надявах се издигането ми в обществото да не настъпи толкова скоро — спокойно заговори тя. — Но ти си слаба, Малис, прекалено слаба… Няма да можеш да спасиш дома До’Урден от последствията на собствения си провал.
Матрона Малис искаше да се изсмее в лицето на глупавата си дъщеря. Шестглавите змийски камшици бяха лични подаръци от Лот и не можеха да се използват срещу матрони — майки. Въпреки това, по някаква причина, Малис не събра смелост да опровергае думите на дъщеря си и като хипнотизирана проследи с поглед бавно издигащата се ръка…
Бриса замахна. Шестте змийски глави се спуснаха към Малис. Това не беше възможно! Беше против всичките догми в доктрината на Лот! Нетърпеливи, зъбите се впиха в плътта на матроната, впръсквайки с отровата си целия гняв на Кралицата на Паяците. Тъпа болка прониза тялото на Малис, разтърси я и я остави без сили, вкочанена като труп.
На ръба на съзнанието, Малис опита да се изправи срещу дъщеря си и да й покаже колко безсмислена и глупава е тази атака, но змийският камшик изплющя отново. Подът сякаш се разтвори, за да погълне злощастната матрона — майка.
Бриса измърмори нещо — проклятие или молитва, отправена към Кралицата на Паяците. После камшикът изплющя за трети път и Малис До’Урден изпадна в несвяст.
Преди петия удар, мрачната елфка беше вече мъртва, но Бриса продължи да налага трупа й, изливайки целия си гняв. Лот трябваше да разбере, че домът До’Урден наистина е изоставил недостойната си матрона — майка.
Когато Дайнин нахълта съвсем неочаквано в стаята, Бриса се бе настанила удобно в каменния трон. Първият син видя трупа на пребитата си майка, после погледна към едрата мрачна елфка и поклати невярващо глава. На лицето му се изписа широка, многозначителна усмивка.
— Какво си направила, със… матрона Бриса? — успя да поправи грешката си той и да изпревари реакцията на сестра си.
— Зин-карла се провали — изрева върховната жрица. — Кралицата на Паяците не можеше повече да търпи Малис.
Дайнин се изсмя и саркастичният му смях оскърби Бриса. Тя присви очи и бавно плъзна ръка към змийския си камшик като открита заплаха към първия син.
— Избрала си най-подходящия момент, за да се издигнеш — обясни спокойно той. Не изглеждаше никак притеснен от факта, че тя може да го накаже. — Нападнаха ни.
— Фей-Бранш? — извика Бриса и скочи от трона. Бяха изминали едва пет минути, откакто седеше на него и вече беше подложена на първото си изпитание. Щеше да се докаже пред Кралицата на Паяците и да избави дома До’Урден от всички беди и последствията от провала на матрона Малис.
— Не, сестро — без да се преструва заяви Дайнин. — Не е домът Фей-Бранш.
Каменното изражение на първия син я накара отново да седне на трона си. Развълнуваната усмивка изчезна от лицето на Бриса и бе заменена от истински ужас.
— Баенре…
Дайнин вече не се усмихваше.
Виерна и Мая погледнаха от терасата приближаващите се войски. Сестрите не знаеха кой е врагът отвъд елмазените порти, но по многобройните му редици разбраха, че принадлежи на много влиятелен дом.
От своя страна домът До’Урден разполагаше с двеста и петдесет войни, много от тях обучени от Закнафейн, а и матрона Баенре им бе заела двеста добре въоръжени и тренирани войници. Разсъждавайки по този начин, двете върховни жрици решиха, че шансовете им за победа не са никак малки. Те обсъдиха набързо стратегиите за защита и Мая простря единия си крак през перилата с намерение да се спусне в двора и да изложи плановете на военачалниците си. Ала изведнъж, тя и Виерна осъзнаха, че вече са допуснали в собствения си дом двеста вражески войници — врагове, взети назаем от матрона Баенре — и плановете им се промениха.
Когато първият войн на Баенре се изкачи до терасата, Мая още не беше свалила крака си. Виерна извади змийския камшик и изкрещя на сестра си да направи същото, но Мая не се помръдна. Втората дъщеря на До’Урден се приближи към нея и след кратък оглед забеляза няколкото тънки стрели, подаващи се от гърдите й.
В този миг камшикът на Виерна изплющя и зъбите на шестте чудовища се забиха в красивото й лице. Върховната жрица разбра, че самата Лот бе пожелала домът До’Урден да бъде унищожен.
— Зин-карла — изрече Виерна причината за катастрофата и очите й се замъглиха от кръвта, стичаща се по лицето й. Вълни от замаяност заляха мрачната елфка, миг преди мракът да обгърне съзнанието й.