Изгнание

— И ти реши да му предоставиш този миг. Даде му две възможности — да убие собствения си син или да се опълчи срещу матроната — майка — Белвар поклати голата си глава и сбърчи нос. — Магга каммара, смел си, мрачни елфе! — усмихна се той и му намигна. — Или много глупав.

— Нито едното, нито другото. Просто му имах доверие — отвърна Дризт и мълчаливо впери поглед в зеленото езеро.

Белвар също помълча и изчака приятелят му сам да сложи край на безмълвното си съзерцание. Когато Дризт извърна поглед от киселинното езеро, гномът му направи знак да го последва и тръгна по пътеката.

— Ела — каза през рамо възрастният свиърфнебъл. — Виж кой е истинският ни приятел.

Дризт реши, че дребничкият печ е красиво създание. В усмивката, най-накрая намерила пътя си до изтерзаното му лице, имаше толкова красота и спокойствие. Двамата приятели казаха няколко думи, промълвиха няколко молитви към боговете, които ги слушаха, и пуснаха тялото на Трак в киселинното езеро.

Сметнаха, че така е по-добре, отколкото да го оставят на чудовищата, бродещи из Подземния мрак.

После тръгнаха сами, двамата, така както бяха напуснали града на свиърфнеблите, и след няколко дни пристигнаха в Блингденстоун.

Пазачите на огромните градски порти, макар и изненадани, изглеждаха леко притеснени от завръщането на гнома и мрачният елф. Пуснаха ги в града само срещу честната дума на Белвар, срещу обещанието му, че ще отиде право при крал Шниктик.

— Този път той ще ти позволи да останеш, мрачни елфе — промълви гномът. — Ти победи чудовището.

Възрастният свиърфнебъл остави Дризт у дома си и му обеща, че скоро ще се върне с добри новини.

Мрачният елф не беше сигурен в предположенията на приятеля си. Последното предупреждение на Закнафейн, че матрона Малис никога няма да се откаже и ще продължи да го преследва, отекваше в съзнанието му и Дризт не можеше да отрече правотата на баща си. Много неща се бяха случили през седмиците, в които той и Белвар бяха далече от Блингденстоун, но нито едно от тях не намаляваше опасността, надвиснала над града на свиърфнеблите. Дризт се беше съгласил да последва приятеля си само защото бе намислил нещо и това изглеждаше като добро начало на плана му.

— Докога ще ме преследваш, матрона Малис? — прошепна в празнотата на стаята мрачният елф. Искаше да чуе сам думите си, да се убеди, че е взел правилното решение. — Никой не печели от това, но такива са правилата на мрачните елфи, нали? — Дризт се отпусна на един стол до малката масичка и се замисли над истината, криеща се в собствените му думи. — Ще ме преследваш, докато съсипеш себе си или мен, заслепена от омразата, която осмисля живота ти. В Мензоберанзан не съществува думата „прошка“. Тя е против догмите на отвратителната ти богиня — Кралицата на Паяците. Такъв е и Подземния мрак, твоят дом на сенки и мрак, но не целият свят е такъв, матрона Малис. Ще видя докъде ще се прострат злокобните ти ръце!