Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
— Матрона Баенре не се нуждае от мъже. Ако някоя от сестрите ти остане жива, а аз вярвам, че една на име Виерна ще оцелее, тя може да намери мястото си в параклиса на първата матрона. Но се опасявам, че съсухрената матрона — майка не се нуждае от мрачен войн като Дайнин.
— Тогава какво? — продължи да настоява за отговор първият син.
— Знам на какво си способен — заяви Джарлаксъл и с поглед му посочи одобрителните усмивки на хората си.
— Бреган Д’аерте? — сепна се Дайнин. — Аз, един благородник, да се превърна в наемник?
Бърз като светкавица, Джарлаксъл хвърли камата си в тялото, проснато пред краката му. Острието се заби до дръжката в гърба на матрона Малис.
— Наемник или труп — заяви ексцентричният мрачен елф.
Дайнин не се затрудни в избора си.
Няколко дни по-късно, Джарлаксъл и Дайнин погледнаха към разрушените елмазени порти на дома До’Урден. Някога тези врати се издигаха могъщи и непревземаеми, със забележителните си, резбовани паяци и двата огромни сталагмита, служещи за наблюдателни кули.
— Колко бързо се промени всичко — отбеляза Дайнин. — Целият ми предишен живот е пред очите ми и все пак вече го няма.
— Забрави за миналото и това, което си изгубил — посъветва го Джарлаксъл и намигна. Този жест подсказа на Дайнин, че водачът му има нещо предвид. — Припомняй си само това, което ще ти е от полза за в бъдеще — довърши мисълта си ексцентричният мрачен елф.
Дайнин се озърна наоколо, огледа себе си и онова, което беше останало от дома До’Урден.
— Екипировката ми? — започна да налучква той. — Обучението, тренировките?
— Брат ти.
— Кой? Дризт?
Прокълнатото име отново се появяваше, само за да измъчва Дайнин!
— Проблемът с Дризт До’Урден изглежда още не е решен — обясни Джарлаксъл. — Той е ценна плячка в очите на Кралицата на Паяците.
— Дризт? — попита отново Дайнин, невярващ на думите на водача си.
— Защо си толкова изненадан? — попита на свой ред наемникът. — Брат ти е още жив, защо мислиш, че бе убита матрона Малис?
— Но кой дом се интересува от него? — попита направо Дайнин. — Поредната цел на матрона Баенре?
Смехът на Джарлаксъл го накара да се почувства жалък.
— Бреган Д’аерте могат да се ръководят и сами, без намесата на чужд портфейл или влиятелен дом.
— Нима планираш да преследваме брат ми?
— Това ще е идеалната възможност Дайнин да докаже своя принос към малкото ни семейство — заяви Джарлаксъл. — Кой по-добре от теб би могъл да хване изгнаникът, унищожил дома До’Урден? Цената за главата на брат ти е скочила многократно, откакто Зин-карла се провали.
— Видях в какво се е превърнал Дризт — промълви Дайнин. — Залавянето му ще ни струва скъпо.
— Разполагам с всичко, от което се нуждаем — самодоволно отвърна Джарлаксъл, — а и нито една цена не е твърде висока, ако печалбата е още по-добра — ексцентричният наемник замълча за миг и позволи на Дайнин да огледа още веднъж останките от някогашния величествен дом.
— Не — каза изведнъж първият син.
Джарлаксъл го изгледа предпазливо.
— Няма да тръгна след Дризт — обясни Дайнин.
— Ти служиш на Джарлаксъл, водачът на Бреган Д’аерте — спокойно му напомни наемникът.
— Както някога служех на Малис, матроната на дома До’Урден — също толкова спокойно отвърна първият син. — Не преследвах Дризт заради нея, няма да го направя и заради теб. — Дайнин погледна в очите ексцентричния си водач, без да страхува от последствията.
Джарлаксъл дълго време не промълви нищо, загледан в своя събеседник. Определено не би търпял подобно нагло неподчинение от хората си, но Дайнин беше искрен и непреклонен, в това нямаше никакво съмнение. Мрачният войн беше приет в Бреган Д’аерте, защото опитът и уменията му бяха ценни — сега Джарлаксъл не можеше да пренебрегне преценката му.
— Мога да те убия бавно и мъчително — отвърна водачът, за да провери реакцията на Дайнин, а не да го изплаши. Нямаше никакво намерение да се лишава от този мрачен елф.
— Нищо няма да е по-мъчително от смъртта и унижението ми в ръцете на Дризт До’Урден — спокойно отвърна някогашният благородник.
Джарлаксъл отново помълча, размишлявайки над смисъла, криещ се в думите на Дайнин. Може би Бреган Д’аерте трябваше да преосмислят плановете си за залавянето на изгнаника, може би наистина щеше да наложи да платят твърде висока цена за главата му.
— Ела, войнико мой — заяви най-накрая водачът. — Да се върнем у дома, в сенките на улиците, където може би ще открием какви приключения ни готви бъдещето.