Изгнание

— Бреган Д’аерте бяха сред войните на Баенре, дори май всичките бяха войни на Баенре — равнодушно промълви Дайнин и скришом погледна към дузината, или повече, от хората на Джарлаксъл, последвали го в стаята. „Само да можех да се добера до него, преди да ме убият!“ — помисли си той. Да наблюдава смъртта на този предател щеше да му достави поне малко удоволствие в цялата трагедия.

— Наблюдателен си — отбеляза наемникът. — Готов съм да се обзаложа, че през цялото време си знаел, че домът До’Урден е обречен.

— Когато Зин-карла се провали… — отвърна Дайнин.

— А ти знаеше, че това ще се случи? — попита Джарлаксъл, но въпросът му беше реторичен.

Дайнин кимна.

— Беше преди десет години — започна първият син, чудейки се защо разказва всичко това на този наемник. — Наблюдавах как Закнафейн бе принесен в жертва на Кралицата на Паяците. Едва ли друг дом в Мензоберанзан е виждал по-голямо разхищение.

— Повелителят на меча на дома До’Урден имаше доста завидна репутация — добави ексцентричният мрачен елф.

— И без съмнение съвсем заслужена — отвърна Дайнин. — Тогава, обаче, Дризт — моят брат…

— Другият безстрашен войн.

Първият син кимна.

— Дризт ни изостави, а над дома До’Урден беше надвиснала война. Грешката на матрона Малис не можеше да остане безнаказана. Още тогава знаех, че домът ни е обречен.

— Но вие победихте дома Хюнет, това беше добро постижение — отбеляза Джарлаксъл.

— Да, но само заради помощта на Бреган Д’аер-те — поправи го Дайнин. — През по-голямата част от живота си наблюдавах как домът До’Урден, под стабилното управление на матрона Малис, се издига в йерархията на града. С всяка изминала година силата и влиянието ни нарастваха все повече. През последното десетилетие, обаче, видях как домът ни се повлече към дъното. Основите му рухнаха. Все някога трябваше да поддаде и конструкцията.

— Толкова си хитър, колкото и умел с меча — отбеляза наемникът. — Казвал съм ти го и преди, Дайнин До’Урден, и ето, че отново се оказах прав.

— Виждам, че ме харесваш, затова бих те помолил за една услуга. Ти прецени как ще постъпиш.

— Да те убия бързо и безболезнено? — попита Джарлаксъл и се засмя.

Дайнин кимна за трети път.

— Не — заяви наемникът.

Дайнин не разбра смисъла на отрицанието му. Мечът на първия син проблесна във въздуха и се приготви да нанесе първия си удар.

— Въобще няма да те убивам — обясни Джарлаксъл.

Без да прибира острието си, Дайнин се загледа в лицето на наемника, търсейки нещо, което да му подскаже какви са намеренията на ексцентричния елф.

— Аз съм благородник — заяви първият син. — Свидетел на нападението. Унищожението на един дом не може да е пълно, ако някой от знатната част на фамилията оцелее.

— Свидетел? — изсмя се Джарлаксъл. — Срещу дома Баенре? Каква е ползата?

Дайнин свали меча си.

— Тогава каква ще е съдбата ми? — попита той. — Матрона Баенре ще ме присъедини към дома си? — От тона на мрачния елф си личеше, че не е много развълнуван от тази възможност.