През дебрите на Балкана

Почуках с дръжката на камшика за езда по масата. Междинната стена моментално се отмести и се появи един човек, който ни попита какво желаем.

Беше облечен като турчин и носеше на главата си червен фес. Имаше силно тяло, а дългата тъмна брада, падаща на вълни почти до гърдите му, му придаваше величествен вид.

— Ти ли си гостилничарят? — попитах го аз.

— Да, но вече не приемам посетители — отвърна той.

— Тогава би трябвало да махнеш надписа над портата.

— Ще го направя още днес. Ще наредя да го замажат.

Той каза тези думи с гняв, от което можеше да се предположи, че като гостилничар е имал горчив опит.

— Освен това не идваме, за да отседнем тук — обясних му аз. — Искаме само да си починем и да пийнем нещо.

— Така може. Ако искате, можете да получите и нещо за ядене.

— Какво имаш за пиене?

— Ракия и много хубава бира, която ви препоръчвам.

Значи той имаше бира! Хм! Ама че изненада!

— Кой я е варил? — попитах на свой ред.

— Аз самият.

— Как я съхраняваш?

— В големи стомни. Всеки ден се вари нова, за да има какво да пият хората ми.

Това естествено не можеше да бъде препоръка. Той сигурно го бе разбрал по физиономията ми, защото каза:

— Спокойно я опитай. Съвсем прясна е, от тази сутрин.

Значи той смяташе, че бирата е толкова по-добра, колкото е по-прясна. Бях на съвсем друго мнение, но въпреки това поръчах от питието, защото бях много любопитен да узная какво питие наричаха тук бира.

Той донесе голяма пълна стомна и я сложи на масата.

— Пий! — подкани ме той. — Дава сили и прогонва грижите.

Събрах цялата си смелост, хванах стомната с две ръце и я поднесох към устата си. Не миришеше лошо, смело отпих една глътка, после още една и продължих да пия. Рядка беше, много рядка, като мюнхенско пиво, разредено с вода едно към пет, но на вкус съвсем не беше лоша. Утоляваше жаждата, но нищо повече.

Другите също пиха и й дадоха задоволителна оценка, може би само защото аз не се бях изказал лошо за нея. Това явно зарадва гостилничаря. Мрачното му лице се разведри за няколко мига и той самоуверено каза:

— Да, самият аз съм пивоварят. Никой тук не може да го прави като мен.

— Къде се научи?

— От един чужденец, роден в родината на бирата. Работил беше дълго време в Стамбул, но всъщност беше обущар. Но в онази страна всички правели бира, затова знаеше как се вари. Беше много беден и се прибираше в родината си. Съжалих го и за известно време му дадох подслон, както и ядене и пиене. От благодарност той ми даде рецептата за варене на бирата.