Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Рязко станах от дивана.
— Разбира се, че не хърках!
— Ей, сега не трябва да правиш никакви резки движения! — нахвърли се върху мен Мелисия. — Само спокойствие и почивка!
Каква почивка? Чувствах се прекрасно, сякаш съм спал поне десет часа… интересно, колко ли съм спал в действителност?
— И дълго ли… почивах? — попитах аз, протягайки се сладко.
— Най-много двадесет минути — каза Невил. — Дори не успяхме да си изпием чая.
— Чай казваш? — казах замечтано. — Чудесна идея!
Огледах стаята и осъзнах, че някой липсва.
— А къде е търговецът?
— Пуснахме го да си ходи, писна ни от неговото хленчене — Невил махна с ръка. — Но днес ще трябва да го видим още веднъж, когато отидем да изчистим мазето — някой трябва да ни отвори капака. Не мисля, че за толкова кратко време е успял да състави списък на всичко, което е било в склада, но утре със сигурност ще притича до Прокълнатата къща, за да ни се оплаче от нас самите, за да му възстановим загубите.
— Нека нисшите говорят с него — ухилих се аз. — Да видим как ще се разбере с тях.
Разперих ръце встрани и извих тяло, наслаждавайки се на пукащите стави.
— Нещо си прекалено бодър — завистливо отбеляза Невил. — Обикновено след лечение при друидите става обратното… или просто Мел те лекува по по-специален начин?
Ах ти, вече я наричаш с умалително име. Скромен, скромен, но не губиш време.
— Лекувам го като всички — смути се друидката, поглеждайки към мен. — Той е някак различен. Нормалните хора спят след такова лечение.
Съдейки по начина, по който тя се смути, явно друидите, както и вампирите, могат да четат мисли. Или на мен всичко ми е изписано на лицето?
— Наспах се — заявих аз. — Много добре се наспах. Сега е време да хапна нещо.
Мелисия и Невил още дълго ме гледаха подозрително, опасявайки се, че енергията ми ей сега ще свърши и ще заспя по средата на думите си. Но аз се чувствах просто прекрасно и нямах намерение да правя нищо подобно.
По време на чая наговорих всякакви глупости, а същевременно си мислех какво може да означава съня ми. Ако изобщо означаваше нещо. Прекалено умни се оказаха плъховете, макар че мисли нямаха, а по-скоро чувства… но някак твърде човешки. Или самият аз, като ги пропусках през себе си, ги преобразувах в разбираем за мен вид? Въпросът за истинността на видението изобщо не си го поставях — беше ясно, че нищо случайно не ми се присънва. Всеки сън — или видение? — имаше някакво значение. Трябваше само да го разбера… почувствам…
— Може ли да ми опишете тези плъхове? — вече за трети път попита Мелисия.
— Нормални плъхове — отговорих аз. — Само от устата им стърчи някаква гадост като змия или червей.
— Някакъв паразит? — предположи друидката.
— Откъде да знам? — не издържах аз. Тъй като цялата общителност на Невил в присъствието на Мелисия периодически изчезваше някъде (понякога той просто губеше нишката на разговора, взирайки се с влюбен поглед в друидката и Мелисия старателно се правеше, че не забелязва), на всички въпроси се налагаше да отговарям аз, и аз вече се уморих да повтарям едно и също нещо.
— А размера на плъховете, ти каза, че са почти колкото една ръка?
— Колкото дължина на ръка — уточних аз. — Що се отнася до размера, те са доста масивни, добре нахранени, бих казал. От зърното ли, от желязото ли…
— Какво желязо? — не разбра Мелисия.
— Плъховете ядяха всичко наред, от обикновени храни до дърво и желязо — обади се Невил. — Търговецът ни го каза, а и ние видяхме с очите си как хапеха железни кутии.
Друидката едва не се задави с чая.
— Ама че плъхове! Това обяснява защо един от тях за малко да отхапе половината рамо на Зак!
Не ми припомняй, и без това съм огорчен. С половин рамо нямаше да ми е удобно…
— Съдейки по вашето описание, това изобщо не са плъхове, а нещо много странно.
Всъщност, наистина, дракон знае какво са, но не са плъхове. Изгарят на слънцето като истински вампири, от устата им стърчат странни зъбати същества, а и ядат всичко наред, включително самия мен. Идиотска работа. Впрочем всичко, което е свързано с подлото Същество от моето видение, може да бъде описано с тези думи. Веднага ми беше станало ясно, че гризачите са свързани по някакъв начин със Съществото, още щом от устите им се появиха пищащите гадини, а последното видение само потвърди подозренията ми.
— Невил каза, че с помощта на магия сте успели да видите убиеца… — прекъсна мислите ми Мелисия. — Съдейки от описанието му, това същество е свързано с плъховете.
И сам не знаех.
— И аз си помислих същото — съгласих се аз. — Но какво ни дава това?