Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик погледна малката лодка под платформата и каза:
— Ще ви оставя лодката. — Каза го, макар да знаеше, че хората както тук, така и на другите три позиции вероятно ще бъдат избити преди да могат да отстъпят.
Дьо Безуик го погледна и вдигна въпросително вежда.
— Ако ви се наложи да пратите бързо съобщение, с лодката ще е по-бързо от бягането по стената.
— Разбира се — каза Безуик. И добави: — Всъщност много мило от ваша страна.
Ерик сложи ръка на рамото му:
— Довиждане и успех.
Затича по дигата, по малката пътечка, изсечена над камарата от камъни, поставени там от осъдените на принудителен труд, за да се инсталират върху тях платформите за балисти и катапулти. Пробяга повече от три четвърти миля до втората платформа, където чакащите го офицери му отдадоха чест. Не спря да поговори с тях, а продължи на изток, към върха на обърнатото „U“, което оформяха двете стени. Бързо преодоля четвърт миля в тази посока, след което пое на юг. Денят ставаше все по-горещ и когато стигна до третата платформа, Ерик се беше изпотил. Бързо огледа складовете и оборудването, после отново зави на север. Последната платформа беше най-изолирана, тъй като също като първата, външна стена, на хората щеше да се наложи да бягат по изложената на обстрел пътечка, за да стигнат старата северна дига, която по традиция пазеше пристанището на Крондор от слизащите на юг приливи на Горчивото море.
Там, където старият насип стигаше до най-северния пристан, Ерик завари очакващата го рота от дворцовата гвардия. Качи се на коня си и поведе патрула през гъмжилото от войници по пристаните. Вдигнали бяха всякакви възможни барикади, а първите три карета в града се бяха превърнали в мъртва зона. Всеки горен прозорец на всяко здание бе приютил по един стрелец и Ерик се възхити на отбранителната система, замислена от Уилям и Джеймс. Долните прозорци бяха барикадирани и вратите залостени, и беше построена хитроумна система от лесноподвижни рампи, така че защитниците по горните етажи да могат да се оттеглят от здание към здание, докато останалите прикриват отстъплението им. Това, което го удивляваше, не беше толкова броят на гражданите, които бяха избягали от града, след като бе започнало строителството на отбраната, а по-скоро тези, които трябваше да бъдат изселени въпреки очевидността на предстоящото сражение. Мнозина бяха изкарани от домовете им насила и ги подкараха с копия към градските порти.
След третия завой от пристанището Ерик и хората му стигнаха първата барикада. Махнаха им да минат и те поеха към двореца.
Докато се отдалечаваха от пристанищния район, Ерик забеляза изплашените лица на хората — някои надничаха през открехнатите врати, а други бързаха да свършат една или друга работа, подхваната преди войната да дойде в Крондор. Много носеха на гръб големи торби с покъщнина и се отправяха на изток — щяха да се опитат да напуснат града преди да започне битката.
Ерик знаеше, че Джеймс ще позволи на бежанците да се източат от града, но в ред, докато врагът не стигне до брега и не се наложи източните порти да бъдат затворени. От съобщенията, които бе чел предната нощ, знаеше, че „фулбургът“ — частта от града, построена извън древните стени — е почти опустял. Миналата седмица патрулите на градската стража бяха арестували и обесили дузина мародери.
Един търговец с ръчна количка ги подмина — викаше, че има храна за продан, и Ерик беше сигурен, че още преди пладне ще разпродаде цялата си стока. Щом наближи двореца, човешкият поток, отправил се към портите, се увеличи и той заповяда на ескорта си да завие към кейовете и чак след това към двореца, за да избегне натиска на хората.
Тръгнаха обратно към кейовете и както яздеха, един от хората на прозореца на втория етаж над тях извика:
— Богове! Вижте ги!
Ерик разбра, че човекът е видял вражеския флот.
— Какво виждате?
Войникът погледна надолу да разбере кой пита и като видя офицерския знак на туниката на Ерик, отвърна:
— Кораби, сър! Сигурно са хиляди.
Ерик срита коня си в галоп и препусна към двореца. Знаеше, че извън залива на Крондор няма да са чак хиляда вражески кораба, но знаеше също така, че ще са поне четиристотин, според предпазливата оценка за оцелелите.
Николас ги бе поразил от едната страна на Тъмните проливи, докато флотилията от Елариал ги беше ударила от юг. В същото време ескадрите от военни кораби от Дърбин и Квег извършваха набези над предните редици. Джеймс беше разгледал съобщенията от наблюдателите, които се опитваха да преценят размера на останалия флот, след което пращаха конници, които сменяха конете на всеки няколко мили. Набезите бяха смалили с една четвърт размера на нашественическия флот. Другите бяха решили да отпразнуват щетите, нанесени на врага, но Джеймс изтъкна, че все пак остават цели четиристотин и петдесет военни кораба, приближаващи се към Крондор.