Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Знаех, както и Даш и Джими.
Арута възкликна:
— Знаел си?
Херцог Джеймс се засмя.
— Трябваше да задържа ума на Ерик на предстоящото, затова му позволих да си въобразява, че е измислил ужасно умна лъжа, за да измъкне младата си жена извън града. — И насочи обвиняващо пръст срещу Ерик.
— Повече да не сте помислил за неподчинение, капитане.
При тази забележка, съпроводена с новото му звание, Ерик се изчерви.
— Капитан? — възкликна Даш и закима одобрително.
Гамина и Арута казаха:
— Поздравления.
Уилям подхвърли:
— Ще видим доколко ще са намясто поздравленията след предстоящите сражения.
При споменаването на войната, настроението в стаята отново помръкна. След кратко мълчание Пъг удари с ръка по масата.
— Достатъчно! Нека си откраднем малко щастие, докато можем. — Той погледна Арута.
— Съжалявам единствено, че жена ти не е с нас.
Арута се усмихна и Ерик отново долови ехото от бащата и майката в чертите му.
— Тя е на гости при родителите си в Ролдем.
— Май трябва всички да идем на гости в Ролдем — обади се Джими.
Пъг се засмя, другите също. Яденето мина бързо и приятно, всички намираха радост и утеха в това, че са заедно.
Ерик беше доволен, че има възможност да види това семейство събрано, защото в тази стая седяха три от най-важните особи в Кралството — лорд Джеймс, неговият тъст и неговият шурей. Храната несъмнено бе най-хубавата, която Ерик беше опитвал, а виното бе несравнимо — вино, правено в родния му край Даркмоор, но твърде скъпо, за да си го позволи обикновен човек като него. Двамата с Уилям спокойно обсъдиха плана за защитата на хората, които щяха да напуснат града, докато другите членове на семейството си бърбореха за дреболии, без да обръщат внимание на спускащия се мрак.
След вечерята ядоха сладки и пиха кешийско кафе от малки чашки и изключително силно вино от Родез. Ерик чувстваше, че топлата жар го изпълва от глава до пети. Изведнъж в трапезарията бързо влезе Калис.
— Извинете ме за натрапничеството — каза той, без да поздрави — но току-що пристигна съобщение.
Джеймс стана и протегна ръка и Калис му даде съобщението.
— От Края на сушата ли е? — попита Уилям.
— Да, с бързи вестоносци. Нашественическият флот е бил забелязан вчера след съмване.
— С благоприятен вятър ще са тук вдругиден — каза Уилям.
— Почва се — въздъхна Джеймс.
Ерик се взираше в мрака. Стоеше на външния вълнолом, на предната стрелкова платформа. Точно според заканата си, Грейлок се бе погрижил да удостоят капитан Безуик със съмнителната чест да бъде първият офицер, който да се сблъска с врага при стените на Крондор.
Дори враждебният доскоро капитан да изпитваше някакво негодувание заради служебното повишение на Ерик, поставящо го над него, успяваше да го прикрие добре и беше самата вежливост, когато Ерик му даде разпорежданията.
— Къде са те? — попита Ерик.
Безуик не отвърна нищо — разбираше, че въпросът е риторичен. След като слънцето освети небето на изток, западният хоризонт си остана все така загърнат в мъгла и мрак, подпомагайки напредването на врага.
— Малко знам за това море, капитане, но ако времето е като в Батира, мъглата ще се вдигне чак преди обед — каза Безуик.
— Още преди обед може да са достатъчно близо, за да ги замервате с камъни. — Ерик огледа отбранителните линии може би за стотен път.
Външният вълнолом беше преустроен така, че за да стигне сега един кораб до пристанището на Крондор, трябваше да преплава колкото може по на юг, около големия насип, върху който бе издигната платформата, на която стоеше той; на нея имаше катапулти, лъкометци и отделение морска пехота, всички въоръжени до зъби. Всеки кораб, който се приближеше до тази страна на вълнолома, щеше да бъде обстрелян. Тази морска стена обграждаше почти целия север и бе отделена от вътрешната стена с воден зев, по-тесен от четвърт миля. В северния край на стената чакаше друга рота и всеки кораб, който се опиташе да навлезе в канала между вътрешната и външната стена, щеше да се окаже под ожесточен кръстосан огън. Отвъд водата на вътрешната стена друга рота войници окомплектоваше военните си машини. Ерик смяташе, че щом враговете видят новата отбранителна система, единственият им избор ще е да се опитат да завземат и трите платформи. Ако се окажеха толкова глупави, че да пратят кораби в канала преди да прогонят защитниците, се подлагаха на риска корабите им да бъдат потопени и да блокират канала. Това, което той знаеше, а те — не, беше, че корабите, които проникнеха през канала, ги чакаше умна система от клопки дори ако защитниците бъдеха пометени от стените.