Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Косъмът — каза той. — Червеникав е.
Той вдигна поглед към Дебора и видя как изражението й се променя от недоумение към разбиране.
— Възможно ли е? — попита я Сейнт Джеймс, тъй като тя беше единствената, която бе виждала и двамата, и единствена можеше да го потвърди.
— О, Саймън, никак не ме бива в тези работи! Не зная. Не зная.
— Но ти си я виждала. Разговаряли сте. Дала ти е напитката.
— Напитката — каза Дебора и изхвръкна от стаята.
След секунди другите чуха как вратата на апартамента й се блъска в стената. Лейди Хелън каза:
— Какво има? Едва ли мислиш, че Дебора има нещо общо с това. Жената е инкогнито. Това е всичко чисто и просто. Тя с под прикритие.
Сейнт Джеймс постави парчето хартия на бюрото и косъма върху него. В главата му отново и отново звучеше онази дума. Инкогнито, инкогнито. Каква странна шега.
— Боже мой! — рече той. — Та тя е казвала на всеки, с когото се е срещала. Тина Когин. Тина Когин. Проклетото й име е анаграма.
Дебора влетя в стаята със снимката от Корнуол в едната си ръка и малка картичка в другата. Подаде и двете на Сейнт Джеймс.
— Обърни ги — каза тя.
Не му бе нужно да прави това. Знаеше, че почеркът и на двете ще бъде еднакъв.
— Това е картичката, която тя ми даде, Саймън! Рецептата за нейната напитка. А на гърба на снимката на Мик…
Линли отиде при тях и взе картичката и снимката от Сейнт Джеймс.
— Всемогъщи боже! — промърмори той.
— Какво става, за бога? — попита лейди Хелън.
— Според мен това е причината, поради която Хари Камбри градеше на Мик репутация на голям мъжкар — отговори Сейнт Джеймс.
Дебора наля вряла вода в порцелановия чайник и го отнесе до малката дъбова маса, която бяха преместили в дневната на апартамента й. Настаниха се около нея — Дебора и Линли на канапето-легло, а лейди Хелън и Сейнт Джеймс на столовете. Саймън вдигна спестовната книжка, която лежеше между останалите неща, свързани с живота и смъртта на Мик Камбри: кафявата папка с етикет „Възможни“; картичката, на която беше записал телефонния номер на „Айлингтън-Лондон“; хартийката от сандвич от кафене „Талисман“; снимката му и рецептата за напитката, дадена на Дебора в деня, в който се бе появил като Тина Когин на вратата й.
— Тези десет тегления от сметката — каза лейди Хелън, като ги посочи — съвпадат със сумите, които Тина… които Мик е плащал за наем. А и времето съвсем точно потвърждава фактите, Саймън. От септември до юни.
— Дълго преди с Марк да започнат търговията с кокаин — рече Линли.
— Значи не оттам е имал пари за апартамента? — попита Дебора.
— Не и според Марк.
Лейди Хелън прокара пръст надолу по страницата с вноските. След това каза:
— Само че в продължение на цяла година е внасял суми два пъти седмично. Откъде, за бога, са идвали?
Сейнт Джеймс прелисти книжката до първата й страница, като огледа всичко написано.
— Очевидно е имал друг източник на доходи.
Саймън виждаше, че сумите на вноските не са последователни. Понякога бяха значителни, понякога недотам. Това отхвърляше втората възможност, изникнала в ума му, когато забеляза редовността на вноските в сметката на Мик. Не можеше да бъдат приходи от шантаж. Изнудваните обикновено увеличаваха цената, за да пазят в тайна опасна информация. Апетитът идваше с яденето: веднъж спечелил лесни пари, човек започваше да иска все повече и повече.
— Освен това — рече Линли, — Марк ни каза, че двамата са вложили печалбите си във втора, по-голяма покупка. Вземането на „Дейз“ в неделя потвърждава това.
Дебора наля чая. Сейнт Джеймс си сипа обичайните четири лъжички захар. Лейди Хелън потрепери отвратено и подаде захарницата на Дебора. След това вдигна кафявата папка.
— Мик сигурно е продавал своя дял от кокаина в Лондон. Със сигурност, ако го беше правил в Нанрънел, някой в крайна сметка щеше да разбере. Госпожа Суон например. И през ум не ми минава, че нещо би могло да й убегне.
— Това звучи разумно — съгласи се Линли. — В Корнуол е имал репутация на журналист. Едва ли би я рискувал, като продава кокаин там, когато би могъл съвсем лесно да го прави и тук.
— Но аз останах с впечатлението, че е имал репутация и в Лондон — рече Сейнт Джеймс. — Преди да се върне в Корнуол, е работил тук, нали?
— Но не и като Тина Когин — забеляза Дебора. — Сигурно е продавал наркотиците като жена.