Прашинка в Божието око

— Първи въпрос: имате ли нужда от моите бойци? Разбрах, че нямало какво да правят.

— Е, престоят им там няма да навреди на никого — отвърна доктор Хорват. — Но наистина заемат място, от което биха могли да се възползват учени.

— С други думи — не — обобщи капитанът. — Чудесно. Оставям на вас да изберете кои от хората ви ще ги заместят, доктор Хорват. Следващият въпрос: трябват ли ви морски пехотинци?

— Мили Боже, не — възрази Сали и бързо погледна към министъра, който й кимна. — Сламкарите не проявяват абсолютно никаква враждебност, дори построиха Замъка специално за нас. Великолепен е! Ех, да можеш да дойдеш да го видиш!

Род горчиво се засмя.

— Но не мога. По заповед на адмирала. Същото се отнася за всеки офицер, който има представа от конструкцията на Лангстънов генератор. — Той кимна. — Но съм съгласен с Кутузов, че ако изпаднете в беда, двама морски пехотинци няма да са ви от особено голяма полза. А и не ми допада идеята да дадем на сламкарите възможност да приложат номера с фюнч(щрак)ите върху войници. Оттук произтича и следващият въпрос. Доктор Хорват, присъствието на господин Ренър удовлетворява ли ви? Може би трябва да го помоля да почака навън, докато ми отговаряте.

— Глупости. Господин Ренър ни е много полезен. Капитане, ограничението, за което току-що споменахте, отнася ли се за моите хора? Забранено ли ми е да отведа на планетата физик, да речем?

— Да.

— Но доктор Бъкман разчита да го взема с нас. Сламкарите отдавна са изучавали Окото на Мърчисън и Въглищния чувал… откога, господин Потър?

Юнкерът неловко се размърда.

— От хиляди години — накрая отвърна той. — Само че…

— Какво, Потър? — окуражи го Род. Потър бе малко срамежлив и трябваше да се избави от този недостатък. — Говорете.

— Слушам. В наблюденията им има празноти, господин капитан. Сламкарите изобщо не са споменавали за това, но доктор Бъкман твърди, че било очевидно. Според мен те понякога просто губят интерес към астрономията, но доктор Бъкман не може да го разбере.

— Наистина не би могъл — засмя се капитанът. — Колко важни са тези наблюдения, Потър?

— За астрофизиците навярно са от първостепенно значение, господин капитан. През цялата си история са наблюдавали супергиганта. Той ще се превърне в свръхнова и после в черна дупка — а сламкарите казват, че знаели кога точно.

Юнкер Уитбред прихна. Всички се обърнаха към него. Джонатан едва се сдържаше.

— Извинете ме, господин капитан… но бях там, когато Гавин го разказа на Бъкман. Окото щяло да експлодира между четири и четири и половина сутринта на двайсет и седми април — през два милиона седемстотин седемдесет и четири хиляди и двайсета година. Помислих, че доктор Бъкман ще се задуши. После започна да прави своя проверка. Това му отне трийсет часа…