Войната на Калибан

За миг възприятията му се объркаха. Гадните кориолисови сили раздрусаха фините костици във вътрешното му ухо и той изпита чувството, че се намира във въртяща се буца метал, която се носи в непрекъснато свободно падане. После се озова под нея, очаквайки да бъде смазан. Обля го потта, появяваща се винаги миг преди морската болест, докато мозъкът му прехвърляше различни варианти и се мъчеше да обясни усещанията, породени от въртенето. Той натисна с брадичка бутона на скафандъра, за да вкара в кръвта си конска доза медикаменти против гадене.

Без да си даде повече време да разсъждава върху това, Холдън сграбчи скобите за крака и се издърпа до вътрешната врата на шлюза. Видя как Еймъс пълни една пластмасова кофа с инструменти и резервни части, които вадеше от разни чекмеджета и шкафчета.

— Наоми — обади се Холдън. — Ще хвърля един поглед в машинното. Останали ли са ни някакви камери там?

Тя недоволно изсумтя, което той изтълкува като отрицателен отговор, а после каза:

— Имам куп системи по целия кораб, които са дали на късо. Или са унищожени, или е прекъснато захранването.

Холдън се издърпа до херметичния люк, който делеше работилницата от машинното. На него една лампичка премигваше в гневно червено.

— Мамка му, точно от това се страхувах.

— Какво? — попита Наоми.

— Сигурно не получаваш и данни за средата, нали?

— Не и от машинното. Там всичко е извън строя.

— Е — въздъхна Холдън. — Люкът смята, че от другата страна няма атмосфера. Онзи запалителен заряд е пробил дупка в стената и машинното е във вакуум.

— Олеле — възкликна Алекс. — Товарният отсек също е във вакуум.

— И вратата му е разбита — добави Наоми. — Шлюзът му също.

— И това, и онова, и всичко — додаде Еймъс с отвратено сумтене. — Дай да спрем въртенето на проклетия кораб и ще изляза да огледам.

— Еймъс е прав — каза Холдън, откъсна се от люка и се изправи. Заклатушка се по стръмната стена към панела за достъп до помпата, където го чакаше механикът с кофата в ръка. — Всичко по реда си.

Докато Еймъс отвинтваше панела за достъп, той каза:

— Всъщност, Наоми, изпомпай всичкия въздух и от работилницата. Никаква атмосфера под четвърта палуба. Изключи системите за безопасност, така че да можем да отворим люка на машинното, ако се наложи.

Механикът извади и последния болт и свали панела от стената. Зад него имаше тъмна, тясна кухина, изпълнена с плетеница от тръби и кабели.

— А, и освен това — добави Холдън, — може би ще е добре да подготвим един SOS сигнал, в случай че не успеем да поправим кораба.

— Да, защото там навън има цял куп хора, които изгарят от желание да ни се притекат на помощ — измърмори Еймъс.

Той се мушна в тесния проход между двете обшивки и изчезна от поглед. Холдън го последва. На два метра зад отвора се мержелееше масивният и сложен на вид помпен механизъм, който подаваше водно налягане към маневрените двигатели. Еймъс спря до него и започна да сваля разни части. Холдън зачака зад гърба му. Тясното пространство не му позволяваше да вижда какво точно прави механикът.