Войната на Калибан

— Чудесно. Имам предвид, чудесно за човек, който мисли, че току-що си е строшил коляното.

— Аха. Нараняванията в ставите са доста по-безболезнени в микрогравитация, нали?

Холдън се канеше да отговори, когато гигантски чук се стовари отстрани на кораба. Корпусът отекна като гонг. Двигателят на „Роси“ изключи почти веднага и корабът премина в плоско въртене. Еймъс отлетя от Холдън и се блъсна в отсрещната стена на шлюза. Самият Холдън се плъзна по палубата, за да се приземи прав върху стената, и коляното му се огъна толкова болезнено, че той едва не припадна.

Натисна с брадичка един бутон в шлема си и бронята му инжектира амфетамини и обезболяващи. След няколко секунди коляното още го болеше, но болката бе много далечна и лесна за пренебрегване. Тунелът, мержелеещ се пред погледа му, изчезна и шлюзът изведнъж стана много ярък. Сърцето му запрепуска бясно.

— Алекс, какво беше това? — попита той, макар вече да знаеше какъв отговор ще получи.

— Когато изпепелихме нашия пътник, бомбата в товарния отсек се взриви — отвърна пилотът. — Имаме сериозни поражения в този отсек, външната обшивка и машинното. Реакторът се изключи аварийно. При взрива товарният отсек се превърна във втори двигател и ни завъртя. Нямам контрол над кораба.

Еймъс изстена и размърда крайниците си.

— Гадория.

— Трябва да спрем това въртене — каза Холдън. — Какво ти е нужно, за да включиш отново маневрените двигатели?

— Холдън — намеси се Наоми. — Мисля, че Пракс може да е пострадал във въздушния шлюз. Не мърда.

— Умира ли?

Колебанието продължи една много дълга секунда.

— Скафандърът му не мисли така.

— Тогава корабът е с предимство — реши Холдън. — Първата помощ ще почака. Алекс, имаме отново радио. И лампите светят. Значи заглушаването е изчезнало и акумулаторите още работят. Защо не можеш да пуснеш маневрените двигатели?

— Изглежда, че… и главната, и спомагателната помпа са извън строя. Нямаме водно налягане.

— Потвърждавам — докладва Наоми секунда по-късно. — Главната се е намирала извън зоната на взрива. Ако е унищожена, в машинното сигурно е истински ужас. Спомагателната е на горната палуба. Не би трябвало да е разрушена физически, но имаше голям енергиен пик точно преди изключването на двигателя. Може да е изгоряла или да е гръмнал някой прекъсвач.

— Добре, ще се заемем с това. Еймъс — каза Холдън и се придърпа към механика, който лежеше върху външната врата на шлюза. — С мен ли си?

Еймъс кимна небрежно, после изстена.

— Само ми изкара въздуха, това е.

— Трябва да ставаш, юнако — рече Холдън и се изправи. В частичната гравитация, създадена от въртенето, чувстваше крака си тежък, парещ и вцепенен. Без упойващите вещества вероятно щеше да крещи от болка. Но сега дори вдигна Еймъс, увеличавайки още повече натиска върху коляното си.

„Ще си платя за това по-късно“, помисли си. Но амфетамините караха въпросното „по-късно“ да изглежда много далечно.