Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Когато върху превземача падна лъч светлина, той се сви на кълбо, сякаш не можеше да я понася. Краката му и хитиновата обвивка застъргаха върху камъка.
– Вижте! – промърмори Амара, гледайки превземача. – Гърба му!
Там имаше две подутини, същите като при воините. Амара посегна, за да докосне едната от тях, но тялото на съществото стремително се разви и тежките му челюсти се впиха в пръста ѝ. Тя изсъска и тръсна китка. Но захапката на превземача беше изненадващо силна и ѝ бяха необходими няколко опита, за да изтръгне тварта и да я хвърли далеч от себе си.
Бърнард се обърна и смачка превземача с ботуша си. Разнесе се хрущене.
– Врани! – въздъхна Джиралди.
Всички се обърнаха към Фредерик.
– Пренасях един от труповете – каза Фредерик тихо. – Тир. Главата му беше отсечена. И тази твар изпълзя от... – Фредерик преглътна, пребледнял. – Изпълзя от устата, сър. От отсечената глава.
През това време по пръста на Амара започна да се разпространява странно и неприятно парене. То скоро обхвана цялата длан и китката. Амара се опита да свие пръстите си в юмрук, но не успя.
– Това е някакъв вид отрова – каза тя.
Фредерик кимна и показа собствената си леко зачервена ръка.
– Да, мадам. Ухапа ме няколко пъти, като го хванах, но сега не чувствам болка или гадене.
Амара кимна навъсено.
– Да, не би трябвало отровата на превземачите да е смъртоносна. Да се надяваме, че всичко ще е наред. Тези твари се приближават към хората, когато спят, и пропълзяват през устата им. – Тя усети гадене. – А после поемат контрола върху тях.
Джиралди се намръщи.
– Но човек би трябвало да усети, когато нещо пропълзява в устата му. Тези твари са достатъчно големи, за да предизвикат задушаване.
– Ето защо хапят – каза Амара. – Тялото изтръпва и човек не усеща нищо. Особено ако през това време спи.
– Велики фурии! – прошепна Бърнард.
Амара продължи да разсъждава:
– И жертвите, които избират, съвсем не са случайни. Янус. Рицарите ни. – Тя си пое дъх. – И мен.
– Холтър... ъъъ... граф Бърнард – обади се Фредерик. – Преброихме хората вътре. Липсват още четирима души.
Бърнард вдигна вежди.
– Няма ли ги в холта?
– Те са взети – промърмори Амара. – Така трябва да е станало. Излезли са от другата страна, за да не ги забележи някой от нас или Дорога. – Тя си пое дъх. – Бърнард, колкото по-дълго останем тук, толкова по-голяма е вероятността да понесем нови загуби. Трябва незабавно да унищожим гнездото.
– Съгласен съм – каза Бърнард тихо. – Но можем ли да го направим? Нямаме призователи на огън, а не знам колко ефективни ще сме без тях.
– А имаме ли избор? – попита Амара тихо.
Бърнард скръсти ръце на гърдите си, примижа срещу слънцето и поклати глава.
– Мисля, че нямаме – промърмори той. – Трябва да използваме всяко наше предимство. И да си осигурим нещата, от които се нуждаем. – Той кимна рязко и се обърна към Джиралди. – Искам твоята центурия да е готова за тръгване след десет минути. Разкажи на Феликс за превземачите – нека се погрижи всички да узнаят за тях. Нека опише всичко, което сме научили досега, и да го остави на място, където подкрепленията ще го намерят, ако ние... ако ние не успеем да го разкажем на никого. Ще трябва да се пазят взаимно от превземачите и да спят на смени.
Джиралди се удари с юмрук в нагръдника и отиде да дава заповеди.
Бърнард се обърна към Амара.
– Графиньо, назначавам те за командир на рицарите. Ще ни трябва всичката им сила. Искам да се погрижиш за това.
Амара облиза устните си и кимна:
– Много добре.
– Фредерик – каза Бърнард, – нека всички рицари Тера, които са ни останали, да те охраняват, докато обхождаш сградите. Искам да съберете всички фуриени лампи в холта, за да ги вземем със себе си, когато тръгнем. Действай!
Фредерик кимна и хукна да изпълнява заповедта.
– Фуриените лампи? – промърмори Амара.
Бърнард се спогледа с Дорога и едрият марат се усмихна широко.
– Фуриените лампи – каза Бърнард. – Ще нападнем гнездото на вордите след залез-слънце.
Глава 27
Фиделиас отвори вратата и влезе в стаята, пропускайки вътре мириса на дим и благовония, звуците на тръстиковите гайди и тихото мърморене на човешки гласове, което се носеше из коридорите на бордея като евтин парфюм. След него се промъкна още един човек с наметало и качулка, която веднага свали от главата си. Инвидия Акватайн огледа стаята с безизразно лице, опитвайки се да разбере дали вътре няма следи от чуждо призоваване. В това време Фиделиас затвори и заключи вратата.