Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Много добре, господин Хайсмит, можете да продължите — съгласи се с видимо нежелание съдията.
— Колко време оставахте сам в кабинета?
— Първия път около минута или две най-много. Втория път трябва да съм бил в стаята около десет минути, преди господин Хокин да се появи — каза с нежелание Джордж.
— Достатъчно дълго — каза Хайсмит, привидно на себе си, вземайки в ръце друг бележник. Прелисти няколко страници и се обърка с много любезен тон към, Джордж.
— Можете ли да ни кажете какви са хобитата ви, инспекторе?
— Хобита ли? — попита Джордж изненадано.
— Точно така.
Джордж погледна объркано към Стенли, но прокурорът само сви рамене.
— Играя крикет, обичам да ходя из планините. Не ми остава много време за хобита — каза Джордж. Учудването му беше очевидно.
— Пропуснахте едно хоби — каза Хайсмит. Гласът му отново бе станал студен. — Хоби, което може би има връзка с настоящия случай.
Джордж поклати глава.
— Съжалявам, но не знам за какво говорите.
Хайсмит вдигна едно тънко снопче фотокопия.
— Ваша милост, настоявам тези документи да бъдат включени в списъка на доказателства на защитата под номера от едно до пет. Първото веществено доказателство е копие от училищния вестник на Средното мъжко училище в Кевъндиш — годишен отчет на училищния клуб по фотография, писан от председателя на клуба, Джордж Бенет. — Той подаде първия лист на секретаря на съда. — Останалите са копия на бюлетина на фотографския клуб в Манчестърския университет, където е следвал инспектор Джордж Бенет. Те включват статии за фотография, писани от Джордж Бенет. — Подаде и останалите документи на секретаря.
— Инспектор Бенет, отричате ли, че сте писали тези статии на фотографски теми?
— Разбира се, че не отричам.
— Значи всъщност сте експерт по въпросите на фотографията?
Джордж се намръщи. Клопката беше очевидна. Ако отречеше, това щеше да прилича на лъжа. Ако се съгласеше, щеше да подкопае зле каузата на обвинението.
— Малкото познания, които съм имал, са отдавна остарели — каза той внимателно. — Като изключим някоя и друга семейна снимка, не съм пипал фотоапарат от пет или шест години.
— Но имате представа към кого можете да се обърнете, ако ви трябват фалшифицирани снимки — каза Хайсмит.
Джордж беше по-опитен в отношенията с адвокати от Рут Картър. През ум не му мина да не отговори.
— Не повече от вас самия, сър.
— Снимките могат да се фалшифицират, нали? — попита Хайсмит.
— Доколкото се простира моят опит, не така качествено, че да приличат на тези тук — каза Джордж.
Хайсмит веднага се вкопчи в слабото място на думите му.
— Вашият опит ли? Да не би да искате да кажете на съда, че имате опит във фалшифицирането на снимки?
Джордж поклати глава.
— Не, сър. Имах предвид опитите за фалшифициране, които съм виждал, а не нещо, което съм правил аз самият.
— Но все пак ви е известно, че снимки могат да се фалшифицират?
Джордж си пое дълбоко дъх.
— Както казах преди малко, познанията ми по фотография са вече остарели. Всичко, което знам за който и да било аспект на фотографията, вероятно отдавна е остаряло и заместено от нови технологии.
— Инспекторе, настоявам да отговорите на въпроса ми. Знаете ли, че снимките могат да бъдат фалшифицирани или не? — Хайсмит като че ли бе изкаран от търпение. Джордж съзнаваше, че се държи така, за да изглежда, че свидетелят се опитва да се измъкне, но друг изход нямаше — иначе трябваше да признае публично, че е опитен фалшификатор на снимки.
— Имам известни теоретични познания, сър, но никога…
— Благодаря ви — каза високо Хайсмит, за да го прекъсне. — За предпочитане са простите отговори. Сега нека погледнем тези негативи, които обвинението е представило като веществени доказателства. С какъв фотоапарат са заснети?
Под нивото на преградата, така, че съдебните заседатели да не го видят, Джордж заби нокти в дланите си.
— Портретен фотоапарат. „Лайка“, „Роли флекс“, нещо подобно.
— Притежавате ли такъв апарат?
— Не съм използвал „Роли флекса“ си почти пет години — отвърна Джордж, съзнавайки, че отговорът му звучи като извъртане.
Хайсмит въздъхна.