Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Въпросът беше дали притежавате такъв фотоапарат, инспекторе, а не откога не сте го ползвали. Имате ли такъв фотоапарат? Отговорете с да или не.
— Да.
Хайсмит помълча, ровейки из бележките си. После вдигна очи.
— Вие сте убеден във вината на клиента ми, нали?
Джордж погледна към съдебните заседатели.
— Моите убеждения нямат стойност в случая.
— Но все пак вярвате във вилата на клиента ми? — настоя Хайсмит.
— Вярвам в това, което говорят веществените доказателства, и затова наистина вярвам, че Филип Хокин е изнасилил и убил тринайсетгодишната си доведена дъщеря. — Вълнението пролича в тона на Джордж, въпреки опитите му да го потисне.
— Това са две ужасни престъпления — каза Хайсмит. — Всеки нормален човек би бил отвратен от тях и би искал извършителя, да бъде справедливо наказан. Проблемът е там, инспекторе, че няма сигурни доказателства за извършването и на двете престъпления. Това е проблемът, нали?
— Ако нямаше доказателства, обвинителният акт нямаше да бъде приет, срещу вашия клиент нямаше да бъде възбуден процес, и ние нямаше да сме в тази зала днес.
— Но за всяко веществено доказателство, представено тук днес, съществува и алтернативно обяснение. И много от тези обяснения водят категорично към вас. Вашата мания на тема Алисън Картър ни е довела тук днес, така ли е, инспекторе?
Този път Стенли скочи.
— Ваша милост, протестирам. Уважаваният ми колега продължава да държи речи, вместо да задава въпроси, прави намеци, вместо да отправя директни обвинения. Ако има въпроси, които трябва да зададе на инспектор Бенет, добре. Но очевидно единствената му цел е да прави недостойни намеци и инсинуации пред съдебните заседатели — и при това положение е редно да бъде спрян.
От катедрата Сампсън гледаше заплашително.
— Не само той проявява неуместна склонност към красиви речи, господин Стенли. — Той погледна към съдебните заседатели над очилата си като късогледа къртица. — Не забравяйте, че сте тук, за да изслушвате показанията, и че на всякакви коментари от страна на защитата и обвинението не трябва да се обръща внимание. Моля, продължавайте, господин Хайсмит, но само по темата.
— Много добре, ваша милост. Инспекторе, моля да отговорите на следващия ми въпрос само с да или не. Амбициозен ли сте?
Стенли отново се изправи.
— Ваша милост — извика той възмутено, — това няма нищо общо с разглеждания случай.
— Това би обяснило мотивацията му — каза рязко Хайсмит. — Защитата твърди, че по-голямата част от доказателствата срещу клиента ми са фалшифицирани. Ако е така, аз съм длъжен да разбера мотивацията на инспектор Бенет.
Сампсън помисли малко, после каза.
— Нека свидетелят отговори на въпроса.
Джордж си пое дълбоко дъх.
— Единствената ми амбиция е да допринеса за това да бъде въздадена справедливост. Вярвам, че там някъде, навън, се намира тялото на едно момиче, чудовищно насилвано, преди да бъде убито, и смятам, че човекът, който е виновен за това, седи тук на подсъдимата скамейка. — Хайсмит се опитваше, да го спре, но той не му обърна внимание. — Аз съм тук, за да направя всичко възможно Филип Хокин да си получи заслуженото, а не да осигуря по-нататъшната си кариера.
Млъкна рязко.
Хайсмит поклати глава, привидно отвратен.
— От вас очаквах само да или не. — Той въздъхна. — Нямам повече въпроси към този свидетел. Лицето му — обърнато към съдебните заседатели, а не към съдията, изразяваше презрение, което отсъстваше от тона му.
Джордж излезе от свидетелската ложа. Вече не можеше да избегне гледката, която загърбваше умишлено, докато даваше показания. Хокин гледаше право в него с почти тържествуващо изражение. Усмивката, която почти винаги играеше по устните му, се беше завърнала, и той седеше на подсъдимата скамейка така спокойно, сякаш бе в собствената си кухня. Кипящ от гняв, Джордж мина покрай него и излезе от залата. Зад себе си чу как съдията приключва заседанието за деня. Забърза надолу по коридора, към мъжката тоалетна. Нахлу в една от кабинките, заключи я и се наведе над чинията. Едва успя. Острата миризма от повръщано се връщаше от порцелана и го караше да се дави наново.
Дръпна веригата и се облегна на стената. Студена пот се стичаше по лицето му. В един ужасен момент в съдебната зала той осъзна напълно това, което инсинуациите и обвиненията на Хайсмит можеха да му причинят. Достатъчни бяха двама-трима лековерни съдебни заседатели, които не обичат особено полицията, и не само че Хокин щеше да си излезе свободен от съда, но кариерата и доброто име на Джордж щяха да рухнат. Мисълта за това беше непоносима, като кошмарните представи, които се въртят в главата на човек в три часа след полунощ, когато те обзема вледеняваща вътрешностите паника. Беше се изложил на страшен риск, за да даде шанс на обвинението. Едва сега, за първи път, си позволяваше да осъзнае колко лесно можеше да стане посредник на собственото си унищожение. Нищо чудно, че Карвър му преотстъпи така великодушно ръководенето на следствието. Дори не можеше да се каже, че му бяха поднесли чаша с отрова — той самият я беше изтръгнал от ръцете на другите.