Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Този път Хайсмит изчака малко, преди да се изправи.
— Госпожо Ломас — започна той. — Сигурно ви е тежко да гледате племенника на стария си приятел на подсъдимата скамейка.
— Не съм си представяла, че някога ще се радвам, че скуайър Касълтън е мъртъв — отвърна тя тихо. — Това би разбило сърцето му. Той обичаше Алисън като собствена внучка.
— Наистина ли? Ще ви бъда много благодарен, ако си направите труда да отговорите на няколко мои въпроса.
Тя вдигна глава и Джордж, седнал в дъното на залата, се преви, защото забеляза предизвикателния блясък в очите й.
— Въпросите не ме затрудняват — сопна се тя. — Ще кажа истината, независимо от това на кого изнася. Не можете да ме стреснете с вашите въпроси, така че давайте.
За миг Хайсмит се стресна. Кротките отговори, които мама Ломас даваше на Стенли, не бяха го подготвили за войнственото й поведение.
— Как можете да бъдете толкова сигурна, че сте видели тъкмо господин Хокин да прекосява полето през онзи следобед?
— Как мога да бъда сигурна ли? Сигурна съм, защото го видях и защото го познавам. Знам как изглежда, как ходи, какви дрехи носи. Няма човек в Скардейл, с когото бих могла да го объркам — каза тя възмутено. — Може да съм стара, но не съм изкукуригала.
Тих кикот се понесе по пейките на журналистите, и дори групата от Скардейл си позволи едва доловими усмивки. Мама Ломас щеше да даде на този лондонски адвокат да се разбере.
— Това поне е очевидно, госпожо — произнесе с усилие Хайсмит.
— И не ми казвай постоянно „госпожо“, млади човече. Може и „бабо“.
Хайсмит примигна няколко пъти. Връхчето на молива му се счупи от натискане в бележника.
— Да поговорим за онази книга в кабинета на имението. Казвате, че сте знаела къде точно да я намерите?
— Много помниш, момче — беше мрачният отговор на мама Ломас.
— Значи намерихте книгата там, където очаквахте да я намерите?
— Че къде другаде да е? Разбира се, че си беше на мястото.
Хайсмит се приготви за скок.
— И никой не я беше местил?
— На този въпрос не бих могла да отговоря, нали? Откъде да знам? Може някой да я е вадил и да я е сложил обратно на мястото й — лавиците са пълни. Извадиш ли книга, празното място веднага си личи. Човек я поставя обратно на същото място. Автоматично — поясни тя презрително.
Хайсмит се усмихна.
— Но няма признаци някой да е правил това. Благодаря ви, госпожо Ломас.
Съдията се приведе напред.
— Свободна сте, госпожо Ломас.
Тя се обърна към Хокин. Усмивката й беше пълна със злорадо тържество. Джордж изпита дълбоко облекчение, че старицата е с гръб към съдебните заседатели.
— Да, знам — каза тя. — Онзи там не може да каже същото за себе си, а?
Тя мина през залата като коронована особа, за каквато я приемаха в родното й село, и седна на своето място сред семейството си.
На следващия ден изслушваха различни специалисти, които даваха показания относно различни подробности по делото. Шивачът на Хокин бе пристигнал от Лондон, за да потвърди, че окървавената риза, укрита в лабораторията, е една от няколкото, шити по мярка на обвиняемия преди по-малко от година. Служител от аптечната верига „Буутс“ заяви, че е продал на Филип Хокин две ролки лейкопласт, същия като този, с който бе облепена муцуната на кучето на Алисън, както и като парчето лейкопласт, с което бе прикрепен ключът за сейфа към гърба на чекмеджето в кабинета.
Служител на полицейската лаборатория заяви, че по снимките и негативите, открити в сейфа, са намерени отпечатъци от пръстите на Филип Хокин. Нямаше обаче открити отпечатъци по пистолета, а подвързията на старата книга беше такава, че от нея не можеха да се извадят отпечатъци.
Последният свидетел за деня беше експертът по огнестрелни оръжия. Той потвърди, че един от куршумите, открити в пещерата, може да се идентифицира категорично като 38-ми калибър, изстрелян от пистолета, който Рут Картър бе намерила скрит в лабораторията на мъжа си.
Хайсмит рядко задаваше въпроси по време на всички тези показания. Единствените му въпроси бяха опити да се подчертае наличието на алтернативни обяснения на тези, дадени от обвинението. Той настоя, че всеки би могъл да се сдобие с риза, която е притежание на Хокин. Възможно е било някоя риза да бъде открадната от проснатото да съхне пране. Възможно е Хокин да не е купувал лейкопласт за себе си, а да е изпълнявал поръчка на друг човек. Нищо чудно, че имало негови отпечатъци по снимките и негативите — нали полицаите са му ги давали в стаята за разпити, преди да ги поставят в найлонови джобове, преди дори неговият адвокат да пристигне. А единственият човек, чиито думи доказват връзката между Хокин и оръжието, е неговата съпруга, която отчаяно търсеше обяснение на изчезването на дъщеря си, толкова отчаяно, че бе готова дори да се обърне срещу съпруга си.