Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Помислете внимателно, господин Уелс — тонът на Стенли бе все така учтив. — Показахте ли този „Уебли“ на господин Хокин или не?
Уелс преглътна мъчително.
— Да.
— Къде държахте пистолета?
Уелс видимо се успокои, присвитите в защитна поза рамене се отпуснаха.
— В едно заключено чекмедже, в бюрото в дневната.
— От там ли го извадихте, когато го показахте на Хокин?
— Предполагам — всяка дума излизаше с мъка от устата на Уелс.
— Значи, господин Хокин е знаел къде държите пистолета?
Уелс сведе поглед и измънка:
— Сигурно.
Съдията се приведе напред на катедрата.
— Говорете по-ясно, господин Уелс. Съдебните заседатели трябва да чуват отговорите ви.
Стенли се усмихна.
— Благодаря ви, ваша милост. А сега, господин Уелс, ще ни кажете ли какво се случи с пистолета?
За миг Уелс стисна силно устни, после отговори с плах, задавен глас:
— Беше откраднат. Някой бе влизал в къщата ни с взлом. Случи се преди две години, докато бяхме на почивка.
— Сигурно е било крайно неприятно за вас и съпругата ви. Големи ли бяха загубите? — Стенли преливаше от съчувствие.
Уелс поклати отрицателно глава.
— Един сребърен часовник на поставка, един златен ръчен часовник и пистолета. Крадците бяха влизали само в дневната. Златният часовник беше в чекмеджето при пистолета.
— Дали сте много точно описание на пистолета в полицията. Можете ли да си спомните някакви негови отличителни белези, като изключим серийния номер?
Уелс се покашля и поглади мустаците си. Очите му отново се стрелнаха към Хокин, който се беше намръщил още повече.
— От едната страна на дръжката беше отчупен долният ъгъл — каза той, като плетеше език.
Стенли се обърна към секретаря на съда.
— Бихте ли показали на господин Уелс веществено доказателство номер четиринайсет?
Секретарят взе пистолета от масата, на която бяха наредени веществените доказателства и го пренесе през залата, за да го покаже на Уелс. Обърна го от двете страни, за да може свидетелят да огледа отвсякъде дръжката.
— Не бързайте — каза тихо Стенли.
Уелс отново погледна нагоре към галерията. Клъф видя как лицето на госпожа Хокин се сгърчи, когато тя осъзна какво предстоеше.
— Това е моят пистолет — каза Уелс безизразно.
— Вие сте напълно сигурен?
Уелс въздъхна.
— Да.
Стенли отново се усмихна.
— Благодаря ви, че дойдохте днес, господин Уелс. Сега ще ви помоля да останете тук, за да може моят уважаван колега господин Хайсмит също да ви зададе своите въпроси.
„Това вече ще бъде интересно“, каза си Клъф. Практически нямаше въпрос, който Хайсмит можеше да зададе, без да изкопае още по-дълбока яма пред краката на собствения си клиент. Хокин, който драскаше бързо по някакъв лист по време на последните няколко реплики, подаде листа на помощника на Хайсмит, който от своя страна го постави пред адвоката.
Хайсмит стана на свой ред. Острите му черти се разчупиха в усмивка. Хвърли поглед върху бележката, после започна да задава въпроси на Уелс. Тонът му надминаваше по любезност дори тона на Стенли.
— Когато домът ви е бил обран, сте били на почивка, така ли е?
— Да — отвърна уморено Уелс.
— Оставихте ли ключ у съседите си?
Уелс вдигна глава. В очите му проблесна лъч надежда.
— Винаги оставяме ключ на госпожа Хокин, за всеки случай.
— Винаги сте оставяли ключ на госпожа Хокин — повтори Хайсмит, обръщайки се към журито, за да подчертае думите си. — Полицията взе ли отпечатъци от пръсти след обира?
— Опитаха, но казаха, че крадецът е носил ръкавици.
— Да са споменавали пред вас, че имат подозрения кой може да е бил той?
— Не.
— Някога да са намеквали, че подозират господин Хокин?
Още докато Уелс казваше своето „не“, Стенли скочи на крака.
— Ваша милост — възрази той. — Моят уважаван колега не само че подвежда свидетеля, но го подвежда да цитира недоказани слухове.
Сампсън кимна.
— Моля съдебните заседатели да не вземат предвид последния въпрос и отговора, който му бе даден. Господин Хайсмит?
— Благодаря, ваша милост. Нямам повече въпроси.
Така значи, от там духаше вятърът, мислеше Клъф, докато се измъкваше от залата. Успя да влезе в стаята на свидетелите преди разсилния. Джордж скочи на крака. На лицето му се изписа тревожен въпрос.