Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Възлагано ми беше участие и в сериозни следствия, сър.
— Но вашето повишение е част от програмата за даване предимство на висшисти, нали? Не сте получавали повишение за някое блестящо разкритие, а просто защото имате университетско образование затова имате шансове за бързо израстване в йерархията, независимо от това дали разследвате кражби в магазини или убийства. Не е ли така? — Хайсмит се понамръщи, като че ли бе искрено озадачен.
Джордж пое дълбоко дъх и издиша през носа.
— Постъпих в полицията, след като завърших висше образование. Но още тогава ми бе обяснено, че ако не се представя на определено ниво, образованието не ми гарантира изкачване в полицейската йерархия.
— Наистина ли? — ако Хайсмит го заговореше с такъв тон в клуба по крикет, Джордж би го ударил със стика.
— Наистина — повтори той и затвори здраво уста.
— Много необичайно е младши офицер да ръководи такова сериозно следствие, нали? — настоя Хайсмит.
— Старшият инспектор в отдела беше възпрепятстван, защото кракът му беше в гипс. В началото никой нямаше представа колко сериозен ще се окаже случаят, затова главен инспектор Мартин го възложи на мен. Веднага щом стана ясно, че не става дума за нещо обичайно, беше логично да не се прекъсва ходът на следствието, за да се предаде случаят на служител от централата, който щеше да започне всичко отначало. През цялото време работех под прякото наблюдение на старши инспектор Карвър и на главен инспектор Мартин.
— И преди този случай никога не сте участвали в търсене на изчезнало дете?
— Не, сър.
Хайсмит вдигна очи към тавана и въздъхна.
— Някога да сте разследвал убийство?
— Не, сър.
Хайсмит се намръщи и потърка с показалец гърбицата на носа си.
— Поправете ме, ако греша, инспекторе, но това изобщо е първият значителен случай, чието следствие водите, нали?
— Ако става дума за участие вследствие като ръководител, да. Но…
— Благодаря ви, инспекторе, отговаряйте само на въпросите, които са ви зададени — сряза го грубо Хайсмит.
Джордж го изгледа раздразнено. После успя по някакъв начин да се усмихне едва забележимо, за да покаже, че знае каква игра играе защитата.
— Развил и сте подчертано лично отношение към случая, така ли с?
— Вършех си работата, сър.
— Дори след като търсенето на момичето е било официално прекратено, вие сте продължавал да посещавате Скардейл по няколко пъти седмично, нали?
— Да, ходех там два пъти седмично. Исках госпожа Картър да бъде спокойна, че случаят не е приключен и че не сме забравили дъщеря й.
— Имате предвид госпожа Хокин, нали? — употребата на името от страна на Хайсмит определено бе адресирана към съдебните заседатели, за да им напомни в каква връзка се намира тя с обвиняемия.
Джордж беше неуязвим за този тип провокации. Той се усмихна.
— Не виждам нищо чудно в това, че тя държи да бъде назовавана с името на предишния си съпруг. Аз и моите колеги с удоволствие се придържаме към молбата й.
— Вие дори сте оставили семейството си, включително и бременната си жена, на самата Коледа, за да отидете в Скардейл.
— Не можех да не мисля как изчезването на Алисън ще се отрази на празника на хората от селото. Двамата със сержант Клъф отидохме за съвсем кратко, просто да се обадим и да изразим съчувствието си.
— За да изразите съчувствието си. Колко похвално — каза покровителствено Хайсмит. — Посещавахте често имението, нали?
— Минавах често от там, така е.
— Кабинетът ви беше познат?
— Влизал съм в него, да.
— Колко пъти приблизително?
Джордж сви рамене.
— Трудно е да кажа точно. Преди обиска може би четири или пет пъти.
— Оставали ли сте някога там сам?
Въпросът изплющя изненадващо, като камшик. Сега вече етапа ясно накъде биеше Хайсмит.
— За много кратко време.
— Колко пъти?
Джордж се понамръщи.
— Струва ми се, два — каза той предпазливо.
— За колко време?
Стенли се изправи.
— Ваша милост, предполага се, че това е кръстосан разпит. Струва ми се, че моят уважаван колега задава подвеждащи въпроси.
Сампсън кимна.
— Господин Хайсмит?
— Ваша милост, обвинението се основава единствено на косвени доказателства, някои от които са открити в кабинета на клиента ми. Считам, че е логично да ми бъде позволено да изясня дали други хора са имали възможността да подхвърлят уликите.