Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Съдебните заседатели седяха с безизразни лица и по нищо не личеше какво е отношението им към цялото представление. В края на третия ден съдът насрочи заседание за другата сутрин.
В петък сутринта Джордж бе принуден да се изтръгне от личните си безпокойства. В „Дейли Експрес“ той попадна на статия, която го притесни.
„Осем полицаи и две обучени кучета следотърсачи претърсваха днес гаровите постройки, паркове и изоставени сгради в търсене на изчезналия ученик Кийт Бенет, който не се е появявал в дома си от три дни. Старши офицер от полицията заяви: «Ако не го открием и днес, ще продължим да търсим по-усилено. Все още не знаем какво може да се е случило с него. Не можем да предполагаме нещо лошо, но не можем и да открием някакъв повод за изчезването му.» Късогледият, дванайсетгодишен Кийт от Чорлтън он Медлок край Манчестър, изчезнал във вторник вечерта, след като излязъл от къщи, за да отиде на гости при баба си. Момчето живее в този район около Манчестър, където наскоро имаше няколко убийства и няколко безследно изчезнали деца.“
„Кийт оставил вкъщи очилата си с дебели стъкла — едното пукнато, — без които виждал много трудно. Майката на Кийт, трийсетгодишната госпожа Уинифред Джонсън, има още пет деца и очаква седмото след две седмици. Днес тя се разплака, докато говореше за изчезналия си син.
Госпожа Джонсън каза: «Никога преди не е правил такова нещо. Предпочита да си седи у дома, а и без очилата си почти не вижда.»
Бабата на момчето, шейсет и три годишната Гъртруд Бенет от Лонгсайт, Манчестър, заяви: «Никой от нас не може да спи, да яде, да върши каквото и да било от тревоги по момчето.»
Полицейската група, натоварена с издирването на Кийт Бенет, се състои от един сержант, петима редови полицаи и двамата полицаи, съпровождащи кучетата. Те претърсват територията в диаметър една миля около дома на Кийт.“
Джордж се взираше във вестника. Мъчителна беше представата, че и друга майка преживява страданията на Рут Картър. Но в едно ъгълче на съзнанието му се обаждаше упорито мисълта, че ако това е трябвало да се случи, мъчно би могъл да бъде избран по-подходящ момент. След прочитането на вестника у всеки съдебен заседател скръбта на Уинифред Джонсън можеше само да подчертае страданието на Рут Картър и да намали всякаква склонност да се вярва на Хокин.
Внезапно изпита остър срам. Как можеше да бъде толкова себичен? Как можа дори да помисли да експлоатира изчезването на друго дете? Отвратен от самия себе си, Джордж смачка вестника и го хвърли в кошчето за боклук.
Същия следобед, докато се качваше по стълбите към съдебната зала, той забеляза позната фигура, застанала до вратата. В безукорна официална униформа, главен инспектор Мартин стоеше и си играеше с черните кожени ръкавици. Когато Джордж се приближи към него, той вдигна очи.
— Инспекторе — поздрави Мартин с непроницаема физиономия. — Може ли да поговорим?
Джордж го последва по един страничен коридор. Двамата влязоха в малка стая, която миришеше на пот и цигари.
Мартин запали една от своите цигари без филтър и каза рязко:
— Държа следващата седмица да се върнеш в участъка.
— Но, сър… — възрази Джордж.
Мартин вдигна ръка.
— Знам, знам. Днес е заключителната реч на обвинението и идущата седмица защитата ще представи своите аргументи. Тъкмо затова държа да се върнеш в Бъкстън.
Джордж вдигна глава и загледа войнствено началника си.
— Това е мой случай, сър.
— Знам. Но и ти, и аз знаем също каква ще бъде линията на защитата на Хайсмит. Той няма никакъв друг избор. А аз няма да търпя един от моите офицери да седи в съдебната зала и да слуша как честта му се петни от някакъв мазен адвокат, комуто е все едно какво може да причини на един почтен човек. — Вратът на Мартин започна да се зачервява издайнически. Той закрачи напред-назад.
— Моите уважения, сър, но мога да понеса всичко, което Хайсмит реши да каже по мой адрес.
Мартин спря да крачи и застана лице в лице с Джордж.