Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж кимна мрачно и седна.
— Казала им е майката на Хокин.
— Точно така. Както предполагахме, тя е имала адреса им. Тъй или иначе, направих се на света вода ненапита. Обясних, че описанието на този „Уебли“, който е бил откраднат от дома им, съвпада с това на пистолет, с който е извършено убийство в Дербишър. Ударих му една баданарка, че сме били впечатлени от точното и професионално описание на пистолета, и че благодарение на него идентичността на оръжието е почти сигурна.
Джордж се усмихна. Представи си маневрите на Клъф, с помощта на които бе притиснал Уелс в ъгъла.
— И, разбира се, когато ти му показа снимките, той нямаше друг изход, освен да разпознае собствения си пистолет?
Клъф се захили.
— Именно. После се наложи да си призная за Хокин и процеса. Уелс се разбесня. Не можел да свидетелства срещу приятел и съсед, ние сигурно сме били сгрешили, дрън-дрън и така нататък.
Джордж запали цигара.
— И ти какво направи?
— Не бях спал кажи-речи цяла нощ и хич не бях в настроение. Арестувах го за възпрепятстване на следствие.
Джордж го изгледа ужасен.
— Арестувал си го?
— И още как. Страшно ме вбеси — каза самодоволно Клъф. — Но още преди да завърша със стандартното предупреждение при арест, той клекна. Съгласи се да свидетелства, съгласи се да дойде с мен в Дерби — дори бе готов да тръгне начаса. И тогава двамата се споразумяхме да забравим за ареста. После той сипа на жена си едно бренди, защото тя се канеше да припадне, взе си палтото и шапката и ме последва като агънце.
Джордж клатеше глава, изпълнен със смесица от възмущение и възхищение.
— Някой ден ще загазиш, Томи… И къде е той сега?
— Настаних го в много приятна стая, над кръчмата „Агнето и знамето“. Още вчера, когато пристигнахме, взех от него пълни показания и господин Стенли смята да повика първо него тази сутрин — захили се Клъф.
— Преди мен? — попита Джордж.
— Стенли предпочита да кове желязото, докато е горещо. Не иска да рискува, защото ако госпожа Уелс открие майката на Хокин и ги предупреди, че Уелс ще свидетелства против него, ще стане беля. Освен това иска да изненада Хайсмит.
— Но нали госпожа Хокин е тук, заради процеса.
— Вярно, но се хващам на бас, че госпожа Уелс знае как да я открие.
— Хайсмит ще възрази срещу свидетел, който не е бил включен в предварителния списък.
— Знам. Но Стенли е убеден, че съдията ще го призове — нали Уелс не е бил в страната толкова време.
Клъф се изправи и отупа цигарената пепел от сивия си костюм. Оправи вратовръзката си и смигна на Джордж.
— Затова по-добре да вляза в залата и да видя как ще се справи.
Ричард Уелс, пенсиониран държавен служител, вече бе положил клетва в свидетелската ложа, когато Клъф се промъкна обратно в съдебната зала. Сержантът си каза, че не му прилича на човек, който е прекарал войната така, че да си пази револвер „Уебли“ за спомен. Ако някога е имало човек, роден за тиловак, това беше Ричард Уелс. Сив костюм, сива коса, сива вратовръзка. Дори мустаците му имаха скучен и плах вид. Открояваше се единствено кожата на лицето му със странната си червенина — очевидно силното слънце на Австралия не му беше понесло.
На подсъдимата скамейка Хокин се беше привел напрегнато напред. Между веждите му се бяха очертали две вертикални линии. Клъф се зарадва детински на явната му тревога. Стенли зададе ни Уелс формалните въпроси, после каза небрежно, като че ли водеше учтив разговор:
— Има ли в тази зала човек, когото познавате от по-рано?
Уелс кимна към подсъдимата скамейка.
— Филип Хокин.
— Откъде познавате господин Хокин?
— Съседи сме с майка му.
— Той познаваше ли добре къщата ви?
— Идваше у нас вечер, заедно с майка си, за да играем бридж. Това беше, преди да се изнесе. — Очите на Уелс се стрелкаха от Хокин към прокурора и обратно. Очевидно се чувстваше неудобно, въпреки учтивия тон на Стенли.
— Притежавали сте револвер марка „Уебли“, 38-ми калибър, нали?
— Така е.
— Някога да сте показвал това оръжие на господин Хокин?
Клъф проследи смутения поглед на Уелс, отправен към галерията, където седеше възрастната майка на Хокин. Свидетелят си пое дъх и измънка:
— Може и да съм му го показвал.