Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Защитата не оспори идентификацията. Сигурно ще твърдят, че Хокин е купил пистолета в някоя кръчма, без да съзнава, че е същият, който е бил откраднат от Уелс.
Джордж въздъхна.
— А пък аз съм го открил по време на обиска и съм го използвал, за да го натопя. Тоест показанията на Уелс не променят нищо.
— Напротив — възрази Хокин. — Доказват връзката на Хокин с пистолета. Обикновените хора не държат у дома оръжие, Джордж. Така ли е?
Преди Джордж да успее да отговори, вратата се отвори и влезе разсилният.
— Криминален инспектор Бенет? Очакват ви в съдебната зала.
Стори му се, че надали е извървявал по-дълъг път през живота си. Чувстваше погледите на публиката върху себе си, съзнаваше болезнено всяка измината крачка. Когато стигна до ложата на свидетелите, умишлено се обърна и се взря в безизразното лице на Филип Хокин. Надяваше се Хокин да вярва, че гледа в очите съдбата си.
Стенли изчака секретарят на съда да прочете клетвата, последван от Джордж, после стана и попи деликатно насълзените си очи.
— Вашето име и чин за протокола, инспекторе?
— Джордж Бенет, криминален инспектор от Дербишърската полиция, работя в Бъкстън.
— Искам да ви върна към самото начало на случая, инспекторе. Кога за първи път чухте за изчезването на Алисън?
Джордж сякаш отново се озова в общата стая на полицейския участък през онази мразовита декемврийска вечер, когато сержант Лукас му съобщи, че едно момиче от Скардейл е изчезнало. Започна показанията си ясно, като човек, който няма затруднения да повика спомените си и да ги види пред себе си ясно като настоящето. Стенли почти се засмя от облекчение, че свидетелят от полицията е толкова уверен. От опит знаеше, че с полицаите положението е доста несигурно. Понякога разчиташе на тях още по-малко, отколкото на свидетелите, които мънкаха и се опитваха да се измъкнат. Но Джордж Бенет беше хубав мъж, спокоен и уверен. Говореше и изглеждаше като кинозвезда в ролята на почтеното ченге.
Обвинителят не си губеше времето и към обяд вече бе представен целият първоначален доклад за изчезването на Алисън, първия разговор на Джордж с майка й и втория й баща, началото на търсенето и откриването на кучето в горичката.
После, в продължение на час и половина след обедната почивка, Стенли подробно разпита Джордж за най-показателните находки по време на следствието. Кръвта и парчетата от облекло в горичката; книгата в кабинета на Хокин, в която се описваше подробно местонахождение на мината под Голямата скала; изцапаните дрехи и куршумите в оловната мина; окървавената риза и пистолета; ужасяващите снимки и негативи в сейфа.
— Не е обичайно да се повдига обвинение в убийство, когато не е открит труп — каза Стенли, когато следобедът вече клонеше към края си.
— Така е, сър. Но в този случай доказателствата са толкова много и толкова убедителни, че друг извод става невъзможен.
— И, разбира се, има други случаи, когато са били издавани смъртни присъди за убийство при отсъствие на труп. Инспектор Бенет, като се вземе предвид тежестта на обвинението, имате ли някакви, макар и слаби, съмнения и правотата си, когато обвинявате господин Хокин?
— Всеки, който види снимките, които доказват как се е държал с доведената си дъщеря, докато е била жива, ще разбере, че това е човек, който не би се спрял пред нищо. Затова мога да кажа — не, нямам никакви съмнения. — Джордж за първи път бе видимо развълнуван и Стенли забеляза със задоволство, че вълнението му впечатли съдебните заседатели.
Той събра документацията си.
— Нямам повече въпроси към свидетеля.
Докато чакаше Рупърт Хайсмит да престане да рови из записките си и да започне нападението, Джордж си мислеше, че никога през живота си не е изпитвал такава нужда от цигара.
Въпросите на Стенли бяха изчерпателни и настоятелни, но за тях той беше подготвен. Хайсмит се бе опитал да убеди съдията да отложат кръстосания разпит за другата сутрин, но Сампсън не бе пожелал да чака.
Хайсмит се облегна небрежно на преградата зад себе си.
— Не сте забравили, че давате показания под клетва, нали, инспекторе? Сега кажете на уважаемия съд на колко години сте.
— На двадесет и девет години, сър.
— Откога служите в полицията?
— Почти седем години.
— Почти седем години — повтори с възхищение Хайсмит. — А вече сте достигнали високия чин на криминален инспектор. Забележително. Което ще рече, че не сте имали време да натрупате опит и разследването на сериозни и сложни случаи?