Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Мис София побутна Лус към олтара:
- Сега бъди послушна и легни, става ли?
Тъй като ножът все още беше твърде близо до гърлото й, Лус направи каквото й казаха. Почувства хладно място върху шията си и вдигна ръка да го докосне. Когато отдръпна пръсти, връхчетата им бяха червени от малки като точици петънца кръв там, където ножът я беше убол. Мис София плесна ръката й, за да я накара да я свали.
- Ако мислиш, че това е лошо, би трябвало да видиш какво изпускаш навън - каза тя, с което накара Лус да потръпне. Даниел беше навън.
Олтарът представляваше квадратна бяла платформа - единична каменна плоча, не по-голяма от самата Лус. Изпита студ и се почувства отчаяно изложена на показ и уязвима върху него, като си представи скамейките, изпълнени с подобни на сенки богомолци, очакващи да започне изтезанието й.
Като погледна право нагоре, видя, че в този подобен на пещера параклис имаше прозорец - голяма розетка от цветно стъкло, подобна на капандура в тавана. Имаше сложна геометрична флорална шарка, с червени и пурпурни рози на тъмносин фон. На Лус щеше да й се струва много по-красиво, ако предлагаше изглед навън.
- Да видим, къде сложих...а, да! - Мис София посегна под олтара и измъкна оттам парче дебело въже. - Сега недей да се гърчиш - каза тя, като размаха ножа към Лус. После се залови да привързва Лус към четири дупки, пробити в повърхността на олтара. Първо всеки глезен, после всяка китка. Лус се опитваше да не се извива, докато я връзваха като за жертвоприношение. - Идеално - каза мис София, като дръпна здраво сложните възли.
- Планирали сте всичко това - осъзна Лус, ужасена.
Мис София се усмихна така мило, както първия ден, когато
Лус беше влязла неуверено в библиотекаа.
- Бих казала, че не е нищо лично, Лусинда, но всъщност е -изкиска се тя. - Отдавна чакам този миг насаме с теб.
- Защо? - попита Лус. - Какво искате от мен?
- Колкото до теб, просто искам да те елиминирам - каза мис София. - Даниел е онзи, когото искам да освободя.
Тя остави Лус върху олтара и отиде до една катедра близо до краката на Лус. Вдигна книгата на Григори върху катедрата и бързо запрелиства страниците. Лус си спомни мига, когато за пръв път я беше отворила и беше видяла лицето си до това на Даниел. Как накрая я бе осенило осъзнаването, че той е ангел. Тогава тя не знаеше почти нищо, и въпреки това беше сигурна: снимката означаваше, че тя и Даниел можеха да бъдат заедно.
Сега това й се струваше невъзможно.
- Просто си седиш там, бленувайки за него, нали? - попита мис София. Тя захлопна книгата и стовари юмрук върху корицата й. - Точно това е проблемът.
- Какво ви става? - Лус се надигна, изпъвайки въжетата, които я привързваха към олтара. - Какво ви влиза в работата какви чувства изпитваме Даниел и аз един към друг, или изобщо с кого излиза който и да било от двама ни? - Тази психарка нямаше нищо общо с тях.
- Бих искала да си поговоря с онзи - който и да е той, - на когото е хрумнало, че е толкова гениална идея да постави съдбата на безсмъртните души на всички ни в ръцете на две болни от любов деца. - Тя вдигна треперещ юмрук високо във въздуха. -Искат балансът да бъде наклонен? Ще им покажа аз едно накланяне на баланса. - Върхът на кинжала й засия на светлината на свещите.
Лус отдръпна очи от острието.
- Вие сте луда.
- Ако желанието да доведа докрай най-дългата, най-голямата битка, водена някога, означава, че съм луда - тонът на мис София намекваше, че Лус е истинска тъпачка, задето вече не знае всичко това, - така да бъде.
Представата, че мис София може да има каквото и да е влияние в завършека на битката, не се вместваше в ума на Лус. Даниел водеше битка навън. Това, което ставаше тук вътре, не можеше да се сравнява с тази битка. Независимо дали мис София бе преминала на другата страна.
- Казаха, че ще бъде истински Ад на земята - прошепна Лус. - Краят на дните.
Мис София започна да се смее.
- Сега сигурно ти се струва така. Толкова ли си изненадана, че аз съм от добрите, Лусинда?
- Ако вие сте на страната на добрите - процеди Лус, - това не звучи като война, която си струва да се води.
Мис София се усмихна, сякаш беше очаквала Лус да каже точно тези думи.
- Твоята смърт може да е точно подтикът, от който се нуждае Даниел. Едно малко побутване в правилната посока.
Лус се загърчи върху олтара.
- Вие... вие не бихте ме наранили.
Мис София прекоси параклиса обратно в нейната посока и приближи лице. Изкуственият, напомнящ за бебешка пудра аромат на стара жена изпълни ноздрите на Лус и тя се задави.
- Разбира се, че бих - каза мис София, като разлюля буйната си сребриста разчорлена коса. - Ти си човешкият еквивалент на мигрената.