Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Или това? - попита Кам, като сви рамене, когато ужасна-та, безформена тъмнина се слегна около него.
Всички насекоми започнаха да се уголемяват и разгъват, като станаха толкова огромни, колкото никое насекомо не можеше да бъде, капещи като лепило и разрастващи се в черни съставени от отделни сегменти тела. После, сякаш се учеха как да си служат с образуваните си от сенки крайници, докато се оформяха, бавно се повдигнаха на многобройните си крака и излязоха напред, като богомолки, израснали до човешки ръст.
Кам ги посрещна, когато закръжиха около него. Скоро те бяха оформили солидна армия от въплътена нощ зад него.
- Съжалявам - каза той, като се плесна силно с длан по челото. - Ти май ми каза да не правя това?
- Даниел - прошепна Лус. - Какво става?
- Защо обяви край на примирието? - запита той Кам.
- О, ами... Нали знаеш какво казват за отчаяните времена. -Кам се ухили злобно. - А да те гледам как покриваш тялото й с онези твои съвършено ангелски целувки... това ме караше да се чувствам толкова отчаян.
- Млъквай, Кам! - изкрещя Лус, мразейки мисълта, че изобщо му беше позволила да я докосва.
- Когато му дойде времето. - Очите на Кам се завъртяха към нея. - О, да, ще се караме, бейби. Заради теб. Отново. - Той поглади брадичка и присви зелените си очи. - По-сериозно този път, мисля. Малко повече жертви. Приеми го.
Даниел взе Лус в обятията си.
- Кажи ми защо, Кам. Дължиш ми поне това.
- Знаеш защо - изрече с гръмовен глас Кам, като посочи Лус. - Тя е все още тук. Не за дълго, обаче.
Той сложи ръце на хълбоците си и поредица плътни черни сенки, сега с форма на безкрайни дебели змии, се плъзнаха нагоре по тялото му, обгръщайки ръцете му като гривни. Той обичливо потупа главата на най-голямата.
- И този път, когато твоята любима се взриви и се превърне в онова трагично малко облаче пепел, това ще бъде завинаги.
Виждаш ли, всичко е различно този път. - Кам се усмихна сияйно, и на Лус й се стори, че Даниел потрепери само за миг.
- О, само че едно нещо си е същото - и наистина имам слабо място относно твоята предсказуемост, Григори. - Кам пристъпи напред. Легионите му от сенки се придвижиха бавно в синхрон с него, като накараха Лус и Даниел, и Пен, и мис София да отстъпят леко назад. - Ти се страхуваш - каза той, като посочи театрално към Даниел. - А аз - не.
- Това е, защото нямаш нищо за губене - процеди Даниел. -Никога не бих си разменил мястото с теб.
- Хммм - каза Кам, като се потупа с пръст по брадичката. -Ще се погрижим за това. - Той се огледа, ухилен. - Трябва ли да ти го произнеса по букви? Да. Чувам, че може да имаш нещо по-голямо за губене този път. Нещо, което ще направи унищожаването й толкова по-приятно.
- За какво говориш? - попита Даниел.
От лявата страна на Лус, мис София отвори уста и издаде подобна на вой поредица от диви звуци. Диво размаха ръце над главата си в рязко подобно на танц движение, с почти прозрачни очи, сякаш беше в някакъв транс. Устните й потрепнаха в спазъм, и Лус шокирано осъзна, че тя говори едновременно на различни непознати езици.
Даниел хвана мис София за ръката и я разтърси:
- Не, напълно сте права: Няма логика - прошепна той, и Лус осъзна, че той разбираше странния език на мис София.
- Знаеш ли какво казва? - попита Лус.
- Позволете ни да превеждаме - извика познат глас от покрива на мавзолея. Ариана. До нея беше Габ. И двете сякаш бяха осветени в гръб и бяха обгърнати в странно сребърно сияние. Те скочиха долу от криптата, като се приземиха безшумно до Лус.
- Кам е прав, Даниел - каза Габ бързо. - Нещо е различно този път... нещо в Лус. Цикълът може да бъде прекъснат - и то не по начина, по който ние искаме. Искам да кажа... може да свърши.
- Някой да ми каже за какво говорите - каза Лус, намесвайки се в разговора. - Какво е различно? Как да бъде прекъснат? И във всеки случай, какъв е залогът при цялата тази битка?
Всички - Даниел, Ариана и Габ - се втренчиха в нея за миг, сякаш се опитваха да се сетят коя е, сякаш я познаваха отнякъде, но тя се беше променила толкова напълно само в един миг, че вече не разпознаваха лицето й.
Най-после Ариана проговори:
- Залог ли? - Тя разтърка белега на шията си. - Ако те спечелят - ще настъпи Адът на земята. Краят на света, какъвто го познават всички.
Черните силуети надаваха зловещи викове около Кам, като се боричкаха помежду си и си подвикваха злобно един на друг, в някаква отвратителна, дяволска загрявка преди битката.