Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- А ако ние спечелим? - Лус изрече мъчително думите.
Габ преглътна, после каза мрачно:
- Още не знаем.
Внезапно Даниел се препъна назад, далече от Лус, и посочи към нея:
- Т-тя не беше... - заекна той, като покри устата си. - Целувката - каза накрая, като пристъпи напред, за да хване ръката на Лус. - Книгата. Затова можеш...
- Минавай на част „Б“, Даниел - настойчиво каза Ариана. -Мисли бързо. Търпението е добродетел, а ти знаеш какво е отношението на Кам към добродетелите.
Даниел стисна ръката на Лус:
- Трябва да вървиш. Трябва да се махаш оттук.
- Какво? Защо?
Тя погледна към Ариана и Габ за помощ, после се сви и се отдръпна от тях, когато множество сребристи блещукащи свет-линки се понесоха плавно над покрива на мавзолея. Като безкраен поток светулки, пуснати от огромен стъклен буркан за консервиране. Те се посипаха като дъжд по Ариана и Габ и очите им заблестяха. Това напомни на Лус за фойерверки - и за един Четвърти юли, когато светлината беше точно каквато трябва и тя се беше вгледала в ирисите на майка си и беше видяла отразените фойерверки - гръмък сребрист проблясък на светлина, сякаш очите на майка й бяха огледало.
Само дето тези трептящи светлинки не се превърнаха в дим като фойерверки. Когато докоснаха тревата на гробището, те разцъфнаха и се превърнаха в изящни, проблясващи дъгоцвет-ни създания. Не бяха точно човешки форми, но бяха смътно различими. Великолепни, сияйни лъчи светлина. Създания, толкова пленителни, че Лус разбра на мига, че те бяха армия от ангелска сила, равна по могъщество и брой на огромната черна войска зад Кам. Ето така изглеждаше истинската красота и доброта - призрачно, светещо с приглушена светлина сборище от създания, толкова чисти, че болеше да гледаш право в тях, като най-славното и прекрасно слънчево затъмнение, или може би самият Рай. Би трябвало да се чувства успокоена, като стоеше на страната, която трябваше да надделее в тази битка. Но започваше да й прилошава.
Даниел притисна опакото на дланта си към бузата й.
- Има треска.
Габ потупа Лус по ръката и се усмихна лъчезарно.
- Всичко е наред, захарче - каза тя, като отмести ръката на Даниел. Провлеченият й говор беше някак успокояващ. - Ще го махнем оттук. Но ти трябва да вървиш. - Тя хвърли поглед през рамо към ордата черни сенки зад Кам. - Веднага.
Даниел притегли Лус към себе си за една последна прегръдка.
- Аз ще я взема - обади се високо мис София. Още държеше книгата под мишница. - Знам едно сигурно място.
- Вървете - каза Даниел. - Ще ви намеря веднага щом мога. Само ми обещайте, че ще побегнете оттук, и че няма да поглеждате назад.
Лус имаше толкова много въпроси.
- Не искам да те оставям.
Ариана пристъпи между тях и за последен път, грубо, побутна Лус към портите.
21. Паднали ангели
- Съжалявам, Лус - каза тя. - Време е да оставиш тази битка на нас. Ние сме един вид професионалисти.
Лус почувства как ръката на Пен се плъзна в нейната, и скоро вече тичаха. Тичаха тежко и шумно към портите на гробището, толкова бързо, колкото беше тичала, когато тръгна да търси Даниел. Обратно нагоре по хлъзгавата наклонена купчина тор. Обратно през назъбените клони на вечнозелените дъбове и безредните купчини изпотрошени надгробни камъни. Прескочиха камъните и започнаха да подтичват нагоре по склона, устремени към далечната желязна арка на портите. Горещ вятър развя косата й, а миришещият на блато въздух все още беше гъсто напластен в дробовете й. Не можеше да открие луната, която да ги упътва, а светлината в средата на гробището сега беше изчезнала. Тя не разбираше какво става. Изобщо. И изобщо не й харесваше, че всички други разбираха.
Мълния от мрак удари земята пред нея, като пропука пръстта и отвори назъбен проход. Лус и Пен спряха с буксуване точно навреме. Зейналата пролука беше толкова широка, колкото Лус беше висока, дълбока колкото... ами, не можеше да види надолу до тъмното дъно. Ръбовете й цвъртяха и се пенеха.
Пен ахна.
- Лус, изплашена съм.
- Последвайте ме, момичета - обади се мис София.
Тя ги поведе надясно, като криволичеше сред тъмните гробове, докато взрив след взрив отекваха зад тях.
- Просто звуците на битката - изпухтя тя като някакъв странен екскурзовод. - Опасявам се, че това ще продължи известно време.
Лус трепваше при всеки трясък, но продължаваше да си пробива път напред, докато прасците й запламтяха, докато зад нея Пен нададе вопъл. Лус се обърна и видя приятелката си да се препъва: очите й се въртяха.
- Пен! - изпищя Лус, като протегна ръка да я улови точно преди да падне. Лус нежно я положи на земята и я претърколи. Почти й се прииска да не го беше правила. Рамото на Пен беше прерязано от нещо черно и назъбено. То се беше забило в кожата й, оставяйки овъглена линия от плът, която миришеше на горящо месо.