Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Но аз просто ще се върна. Даниел ми каза. - Лус преглътна мъчително. След седемнайсет години.
- О, не, няма. Не и този път - каза мис София. - През онзи първи ден, когато влезе в библиотеката ми, видях нещо в очите ти, но не можах да определя точно какво. - Тя наведе глава и се усмихна на Лус. - Срещала съм те много пъти преди, Лусинда, и през повечето време си абсолютна досадница.
Лус се скова, почувствала се уязвима и изложена на показ, сякаш беше гола върху този олтар. Едно беше Даниел да я е срещал в други животи - но дали и други я бяха познавали?
- Този път - продължи мис София, - ти имаше известно предимство. Истинска искра. Но го нямаше до тази вечер, до тази прекрасна случайна забележка за твоите родители-агностици.
- Какво за родителите ми? - процеди Лус.
- Ами, скъпа, причината, поради която се връщаш отново и отново, е защото всички други пъти, когато си се раждала, си била въвеждана в религиозно вярване. Този път, когато родителите ти са избрали да не те кръщават, те успешно са оставили малката ти душа на разположение на всеки, който реши да посегне към нея. - Тя театрално сви рамене. - Отсъствието на ритуал, който да те въведе в религията, се равнява на ново прераждане за Лус. Малка, но съществена пролука в твоя житейски цикъл.
Възможно ли беше Ариана и Габ да бяха намеквали именно за това в гробището? Главата на Лус започна да пулсира. Пелена от червени петънца замъгли зрението й и тя чу звънтене в ушите си. Примигна бавно, почувствала дори това леко докосване от затварянето на клепачите си като взрив из цялата си глава. Почти се зарадва, че вече лежи. Иначе може би щеше да припадне.
Ако това беше наистина краят... ами, не можеше да бъде.
Мис София се наведе плътно към лицето на Лус и заедно с думите от устата й се разлетя слюнка.
- Когато умреш тази вечер - умираш завинаги. Това е. Ка-пут. В този живот не си нищо повече от това, което изглеждаш: едно глупаво, себично, невежо, разглезено момиченце, което си мисли, че дали светът ще живее, или ще умре, зависи от това, дали то ще успее да излезе с някакво привлекателно момче в училище. Дори ако със смъртта ти не би се постигнало нещо толкова дългоочаквано, бляскаво и велико, пак щях да се наслаждавам на този момент, докато те убивам.
Лус загледа как мис София вдигна ножа и допря пръст до острието му.
Умът на Лус беше замаян. През целия ден се бяха случили толкова много събития, които трябваше да осмисли, толкова много хора й казаха толкова различни неща. Сега кинжалът беше вдигнат над сърцето й и очите й отново се замаяха. Почувства натиска на острието върху гърдите си, почувства как мис София обхожда опипом с острието гръдната й кост, за да намери мястото между ребрата й, и си помисли, че във влудяващата реч на мис София имаше някаква истина. Да възлага толкова много надежда на силата на истинската любов - която, струваше й се, тя самата едва започваше да съзира - беше ли наивно? В крайна сметка, истинската любов не можеше да спечели онази битка навън. Може би дори не беше в състояние да я спаси от смърт точно там на този олтар.
Но трябваше. Сърцето й още биеше за Даниел - а докато това не се променеше, нещо дълбоко в Лус вярваше в тази любов, в силата й да я превърне в по-добра версия на самата нея, да превърне нея и Даниел в нещо бляскаво и добро...
Лус извика, когато острието бодна кожата й - а после и от ужас, когато прозорецът от цветно стъкло над тях сякаш се разтресе и въздухът около нея се изпълни със светлина и шум.
Неясен звук на великолепна музика. Ослепително ярка светлина.
Значи беше умряла.
Кинжалът се беше забил по-дълбоко, отколкото беше усетила. Лус продължаваше към следващото място. Как иначе да обясни сияйните, преливащи се във всички цветове на дъгата сенки, които кръжаха над нея, спускайки се от небето, водопада от проблясващи светлинки, небесното сияние? На топлата сребриста светлина беше трудно да види ясно каквото и да било. Плъзгайки се по кожата й, на допир тя беше като най-меко кадифе, като белтъчена глазура върху торта. Въжетата, с които бяха вързани ръцете и краката й, бяха разхлабени, после се смъкнаха, и тялото й - или може би това беше душата й - можеше свободно да се понесе нагоре в небето.
Но после тя чу как мис София изкряска жално:
- Не още! Случва се твърде скоро! - Старата жена беше отдръпнала рязко кинжала от гърдите на Лус.
Лус примигна бързо. Китките й. Незавързани. Глезените й. Свободни. Мънички късчета синьо и червено, зелено и златисто рисувано стъкло се бяха посипали навсякъде по кожата й, по олтара, по пода под него. Прободоха я като жила, когато ги бръсна от себе си, и оставиха мънички струйки кръв по горната част на ръцете й. Тя присви очи нагоре към зейналата дупка в тавана.