Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Пен е мъртва, Даниел - каза тя. - Мис София я уби. И за миг ми се стори, че е убила и мен.
- Никога не бих позволил това да се случи.
- Как се сети да ме потърсиш тук? Как така винаги знаеш как да ме спасиш? - Тя поклати глава. - О, Боже мой - прошепна бавно, когато истината я осени изведнъж. - Ти си моят ан-гел-пазител.
Даниел се подсмихна:
- Не точно. Макар да мисля, че ми правеше комплимент.
Лус се изчерви:
- Тогава какъв ангел си?
- Точно в момента, един вид, съм между две специалности -каза Даниел.
Зад него, останалата сребърна светлина в стаята се разля в езерце и се раздели наполовина. Лус се обърна да я гледа, с думкащо в гърдите сърце, докато сиянието най-после се събра, както около фигурата на Даниел, около две отделни тела:
Ариана и Габ.
Крилете на Габ вече бяха разгънати. Бяха широки и меки като плюш, и три пъти по-големи от тялото й. Перести, с гладко набраздени краища, както изглеждаха ангелските криле върху поздравителните картички и във филмите, и със съвсем лек оттенък на възможно най-бледото розово около връхчетата. Лес забеляза, че пърхат съвсем леко - и че краката на Габ са на няколко сантиметра от земята.
Крилете на Ариана бяха по-гладки, по-лъскави и с по-ясно очертани краища, почти като на гигантска пеперуда. Отчасти полупрозрачни, те сияеха и хвърляха местещи се млечносин-кави призми от светлина по каменния под отдолу. Подобно на самата Ариана, те бяха странни и примамливи, и не се спираха и за миг.
- Трябваше да се сетя - каза Лус и по лицето й се разля усмивка.
Габ се усмихна в отговор, а Ариана направи към Лус лек реверанс.
- Какво става навън? - попита Даниел, забелязал разтревоженото изражение върху лицето на Габ.
- Трябва да измъкнем Лус оттук.
Битката. Още ли не беше свършила? Ако всички - Даниел, и Габ, и Ариана - бяха тук, трябва да са победили - нали така? Очите на Лус се стрелнаха бързо към тези на Даниел. Изражението му не издаваше нищо.
- А някой трябва да тръгне след София - каза Ариана. - Не може да е действала сама.
Лус преглътна.
- Тя на страната на Кам ли е? Да не би да е нещо като... дявол? Паднал ангел? - Това беше един от малкото термини, които беше запомнила от лекцията на мис София.
Даниел беше стиснал зъби. Дори крилете му изглеждаха вцепенени от ярост.
- Не е дявол - промърмори той, - но едва ли може да се каже и че е ангел. Мислехме, че е на наша страна. Изобщо не биваше да я допускаме толкова близо.
- Тя беше сред двайсет и четиримата старейшини - добави Габ. Тя свали крака на земята и прибра бледорозовите си криле зад гърба, за да може да седне на олтара. - Много уважавана позиция. Държеше тази част от себе си добре скрита.
- Щом се качихме тук, тя сякаш полудя - каза Лус. Разтри мястото на шията си, където я беше пробол кинжалът.
- Те наистина са луди - каза Габ. - Но много амбициозни. Тя участва в тайна секта. Трябваше да го разбера по-рано, но сега знаците са много ясни. Те наричат себе си „Зесмелим“. Обличат се еднакво и всички притежават известна... елегантност. Винаги съм смятала, че целят по-скоро показност, отколкото нещо друго. Никой на Небето не ги приемаше на сериозно - уведоми тя Лус, - но сега ще ги приемат. Това, което тя направи тази вечер, е основание за прогонване. Може да й се наложи да вижда Кам и Моли по-често, отколкото си е мислила.
22. Паднали ангели
- Значи Моли също е паднал ангел - каза бавно Лус. От всичко, което беше научила днес, това звучеше най-смислено.
- Лус, всички сме паднали ангели - каза Даниел. - Просто някои от нас са на едната страна... а някои са на другата.
- Има ли някой друг тук, който да е - тя преглътна - на другата страна?
- Роланд - каза Габ.
- Роланд? - Лус беше зашеметена. - Но вие бяхте приятели с него. Винаги е бил толкова обаятелен и страхотен.
Даниел само сви рамене. Ариана бе тази, която изглеждаше угрижена. Крилете й удряха печално, нервно, и изпращаха полъх на прашен вятър.
- Ще си го върнем някой ден - каза тя тихо.
- Ами Пен? - попита Лус, чувствайки как в дъното на гърлото й се стяга възел и напират сълзи.
Но Даниел поклати глава, като стисна ръката й:
- Пен беше смъртна. Невинна жертва в една дълга, безсмислена война. Толкова съжалявам, Лус.
- Значи цялата онази светлина там...? - попита Лус. Гласът заседна в гърлото й. Все още не можеше да се застави да говори наистина за Пен.
- Просто една от много битки, които водим срещу демоните - каза Габ.
- Е, кой победи?
- Никой - каза Даниел горчиво. Вдигна голяма отломка от тавана от цветно стъкло и я метна през параклиса. Тя се разби на стотици мънички късчета, но, изглежда, с нищо не уталожи гнева му. - Никой никога не побеждава. Почти невъзможно е един ангел да унищожи друг. Всичко е просто голям бой, и всички се уморяват и решават да приключат за нощта.