Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
В такъв случай, не беше мъртва, а спасена. От ангели.
Даниел беше дошъл за нея.
Къде беше той? Тя почти не виждаше. Искаше й се да гази през светлината, докато пръстите й го намерят, сключат се зад тила му и никога, никога, никога вече не го пуснат.
Към тялото на Лус и около него се носеха само живите бля-сковопрозрачни силуети, като пълна стая с проблясващи пера. Те долетяха на ята към нея, като се погрижиха за местата по тялото й, където я бяха порязали разбитите стъкла. Снопове ефирна светлина, които сякаш по някакъв начин отмиха кръвта от ръцете й и от дълбоката порезна рана в гърдите й, докато тялото й беше напълно възстановено.
Мис София беше изтичала до далечната стена и неистово бърникаше по тухлите, опитвайки се да намери тайната врата.
Лус искаше да я спре - да я накара да отговаря за това, което беше направила, и за онова, което едва не беше сторила, - но после част от сребърната блещукаща светлина придоби едва доловим виолетов оттенък и започна да оформя очертанията на фигура.
Ярко пулсиране разтърси стаята. Светлина, толкова бляскава, че можеше да надмине по блясък слънцето, накара стените да се разтресат с тътен, а свещите - да се разлюлеят и потрепнат във високите си бронзови поставки. Зловещите гоблени се развяха и се заудряха с плясък в каменната стена. Мис София се сниши, но допирът на потрепващата светлина беше като дълбок масаж, чак надолу до костите на Лус. А когато светлината се концентрира, разстилайки топлина из стаята, тя прие формата, която Лус познаваше и обожаваше.
Даниел стоеше пред нея, пред олтара. Беше без риза, бос, само по бели ленени панталони. Усмихна й се, после затвори очи и разпери ръце отстрани на тялото си. После, предпазливо и много бавно, сякаш за да не я стресне, той издиша дълбоко и крилете му започнаха да се разгъват.
Появиха се постепенно, започвайки от основата на раменете му - два бели израстъка, разпростиращи се от гърба му, които ставаха по-високи, по-широки, по-плътни, докато се разгръщаха назад, и нагоре, и навън. Лус обхвана с поглед нащърбените краища, копнееща да ги докосне с ръце, с бузи, с устни. Вътрешната страна на крилете му засия с кадифен блясък във всички цветове на дъгата. Точно както в съня й. Само че сега, когато сънят най-сетне се сбъдваше, тя можеше за пръв път да погледне крилете му, без да почувства замайване, без да напряга очи. Можеше да попие с поглед целия блясък на Даниел.
Той още сияеше, сякаш осветен отвътре. Тя още виждаше ясно виолетово-сивите му очи и устата му с пълни устни. Силните му ръце и широките рамене. Можеше да протегне ръка и да се сгуши в светлината на любимия си.
Той посегна към нея. Лус затвори очи при докосването му, като очакваше нещо твърде неземно, не от този свят, на което човешкото й тяло да окаже съпротива. Но не. Това си беше просто, успокояващо, Даниел.
Тя протегна ръка зад гърба му да опипа крилете му. Посегна към тях нервно, сякаш можеха да я опарят, но те се разпериха плавно около пръстите й, по-меки от най-мекото кадифе, от най-луксозния килим. Точно каквото обичаше да си представя, че ще бъде усещането от докосването до пухкав, напоен със слънце облак, ако можеше да го вземе в шепи.
- Ти си толкова... прекрасен - прошепна тя в гърдите му. -Искам да кажа, винаги си бил прекрасен, но това...
- Плаши ли те? - прошепна той. - Боли ли те да гледаш?
Тя поклати глава:
- Мислех си, че може да ме заболи - каза тя, като си спомни сънищата си. - Но ме боли да не гледам.
Той въздъхна, облекчен:
- Искам да се чувстваш в безопасност с мен. - Искрящата светлина около тях падаше като конфети, и Даниел я притегли към себе си. - Това е твърде много, за да го възприемеш.
Тя наклони глава назад и разтвори устни, изгаряща от желание да направи точно това.
Прекъсна ги шумното затръшване на врата. Мис София беше намерила стълбите. Даниел кимна леко и ярка фигура от светлина се стрелна през тайната врата след жената.
- Какво беше това? - попита Лус, като гледаше с отворена уста след светлинната диря, която бързо изчезваше през отворената врата.
- Помощник. - Даниел обърна брадичката й назад.
А после, макар че Даниел беше с нея и тя се чувстваше обичана и защитена и спасена, почувства също да я пробожда и остра тръпка на несигурност, когато си спомни всички мрачни неща, които се бяха случили току-що, и Кам и неговите тътнещи черни създания. Из ума й все още се надбягваха толкова много въпроси, за които нямаше отговор, толкова много ужасни събития, които й се струваше, че никога няма да проумее. Като смъртта на Пен, бедната мила невинна Пен, жестокият й, безсмислен край. Мисълта завладя Лус и устната й започна да трепери.