Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус се сепна, когато в ума й се мярна странен образ. Във видението й една от дългите черни светкавици, които бяха поразили Пен, удряше Даниел точно по рамото. Тя отвори очи и погледна към дясното му рамо. По гърдите му имаше кръв.
- Наранен си - прошепна тя.
- Не - каза Даниел.
- Той не може да бъде ранен, той е...
- Какво е това в горната част на ръката ти, Даниел? - попита Ариана, като посочи към гърдите му. - Кръв ли е?
- На Пен е - каза рязко Даниел. - Намерих я в подножието на стълбите.
Сърцето на Лус се сви.
- Трябва да погребем Пен - каза тя. - До баща й.
- Лус, миличка - каза Габ, като се изправи. - Иска ми се да имаше време за това, но точно сега трябва да вървим.
- Няма да я изоставя. Тя си няма никой друг.
- Лус - каза Даниел, като разтриваше челото си.
- Тя умря в ръцете ми, Даниел. Защото не знаех никакъв по-добър вариант от това, да последвам мис София до онази стая за изтезания. - Лус погледна и тримата. - Защото никой от вас не ми каза нищо.
- Добре - каза Даниел. - Ще уредим нещата за Пен възмож-но най-добре. Но след това трябва да те отведем далече оттук.
Силен порив на вятъра нахлу през пролуката в тавана, като подухна пламъчетата на свещите и те потрепнаха, и разлюля останалите парчета стъкло в счупения прозорец. В следващия момент те се посипаха в дъжд от остри дълги и тесни отломки.
Точно навреме, Габ се плъзна от олтара и дойде да застане до Лус. Изглеждаше невъзмутима.
- Даниел е прав - каза тя. - Примирието, което обявихме след битката, важи само за ангелите. А сега, когато толкова много хора знаят за... - тя направи пауза, прочиствайки гърло - промяната в твоя статут на смъртна, там навън има мнозина лоши, които ще се заинтересуват от теб.
Крилете на Ариана я повдигнаха от земята.
- И мнозина добри, които ще се притекат на помощ, за да ги отблъснем - каза тя, като се плъзна към другата страна на Лус, сякаш за да я успокои.
- Все още не схващам - каза Лус. - Защо е толкова важно. Защо аз съм толкова важна? Само защото Даниел ме обича ли?
Даниел въздъхна:
- Това е част от всичко, колкото и невинно да звучи.
- Знаеш, че всички обичат да мразят щастливите двойки от влюбени гълъбчета - обади се Ариана.
- Скъпа, това е много дълга история - каза й Габ: гласът на разума.
- Можем да ти я разказваме само постепенно, глава по глава.
- И както с крилете ми - добави Даниел, - ще трябва сама да осъзнаеш голяма част от нея.
- Но защо? - попита Лус. Този разговор беше толкова смазващ. Чувстваше се като дете, на което казваха, че ще разбере всичко, когато порасне. - Защо не можете просто да ми помогнете да разбера?
- Можем да помогнем - каза Ариана, - но не можем да ти стоварим всичко наведнъж. По същия начин, както никога не бива да стряскаш някой, който ходи насън, за да се събуди. Прекалено опасно е.
Лус обви ръце около тялото си:
- Това би ме убило - каза тя, изричайки думите, които останалите заобикаляха.
Даниел обви ръце около нея.
- Случвало се е преди. А ти вече преживя достатъчно близки срещи със смъртта за една нощ.
- И какво? Сега просто трябва да напусна училище? - Тя се обърна към Даниел. - Къде ще ме заведеш?
Челото му се сбърчи и той извърна поглед от нея.
- Аз не мога да те отведа никъде. Ще привлече твърде много внимание. Ще се наложи да разчитаме на някой друг. Тук има един смъртен, на когото можем да се доверим. - Той погледна Ариана.
- Ще го доведа - каза тя, като се надигна.
- Няма да те оставя - каза Лус на Даниел. Устната й потрепери. - Току-що си те върнах обратно.
Даниел я целуна по челото, разпалвайки топлина, която се разнесе из тялото й.
- За щастие, все още имаме малко време.
Зазоряване
Зазоряване. Зората на последния ден, който Лус щеше да по-срещне в „Меч и Кръст“ за - ами, всъщност, не знаеше за колко време напред. Едно-единствено гукане на див гълъб отекна в тъмнооранжевото небе, когато тя пристъпи през обвитите в кудзу врати на гимнастическия салон. Бавно се отправи към гробището, ръка за ръка с Даниел. Мълчаха, докато вървяха през неподвижната трева на училищния двор.
Точно преди да излязат от параклиса, един по един, останалите бяха прибрали крилете си. Беше отрезвяващ, изтощителен процес, който ги остави отпуснати като в летаргия, щом се върнаха в човешки образ. Докато наблюдаваше трансформацията, Лус не можеше да повярва как масивните, блестящи криле можеха да станат толкова малки и немощни, като накрая изчезнаха в кожата на ангелите.