Джурасик парк & Изгубеният свят

Грант зави зад ъгъла и видя Лекс, която стоеше до решетките на вратата и подаваше през тях шепи сено на животно, застанало отвън. Животното приличаше на голямо розово прасе и издаваше пронизителните звуци, които Грант беше чул преди малко. Всъщност бе новороден трицератопс, голям колкото пони. Новороденото още нямаше рога на главата си, а само извита костна яка, разположена зад големите му влажни очи. То навираше муцуната си през решетките и не изпускаше от поглед Лекс, която продължаваше да го храни.

— Ето така е по-добре — похвали го Лекс. — Не се притеснявай, има много сено. — Тя потупа животното по главата. — Обичаш сено, нали, Ралф? — После се обърна и видя Грант. — Това е Ралф — представи животното Лекс. — Той ми е приятел и обича сено.

Грант пристъпи напред, спря и примижа от болка.

— Не изглеждате добре — отбеляза Лекс.

— Защото не се чувствам добре.

— Тим също. Носът му е ужасно подут.

— Къде е Тим?

— Отиде да чишка — отвърна тя. — Искате ли заедно да храним Ралф?

Малкият трицератопс огледа Грант. Дъвчеше сено, което се подаваше от устата му и падаше на земята.

— Голям мърльо е — обясни Лекс. — И е много гладен.

Трицератопсът спря да преживя и се облиза. После отвори уста в очакване на още храна. Грант огледа дребните му остри зъби и горната му челюст, която приличаше на папагалски клюн.

— Ей сега, чакай малко — каза Лекс и се наведе да вземе още слама от пода. — Честна дума, Ралф, хората ще си помислят, че майка ти те държи гладен.

— Защо си го кръстила Ралф?

— Защото прилича на Ралф. От нашия клас.

Грант се приближи и леко докосна кожата на врата му.

— Не се бойте, можете да го погалите — подкани го Лекс. — На него му харесва, нали, Ралф?

Кожата беше суха и топла, а повърхността й беше леко грапава като на футболна топка. Докато Грант го галеше, Ралф тихо изписука и от удоволствие размаха дебелата си опашка.

— Той е много кротък. — Ралф продължи да яде, като поглеждаше ту към Лекс, ту към Грант, без да проявява страх. Това напомни на Грант, че динозаврите не се плашат от хората, както останалите животни. — Дали мога да го пояздя? — каза Лекс.

— По-добре недей.

— Бас държа, че ще ми позволи — рече момиченцето. — Сигурно е забавно да яздиш динозавър.

Грант се загледа през решетките към широката поляна на зауроподите. Ставаше все по-светло. Помисли си, че трябва да излезе и да задейства някой от сензорите на поляната. Може би щеше да мине цял час, докато хората от контролната зала дойдат тук. А това, че телефоните още не работеха, никак не му харесваше…

Чу силно сумтене, все едно пръхтеше гигантски кон, и малкият трицератопс внезапно се раздвижи. Опита се да издърпа главата си от решетките, но ръбът на яката му се закачи и той записука уплашено.