Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Не знаеше кога са настъпили тези промени в мирогледа му и макар в някои аспекти те може да изглеждаха незначителни, на практика бяха по-сериозни и значими.
Това означаваше, че той най-вероятно никога повече няма да бъде детето, което се нуждае от защита и подкрепа. Време беше да предостави това на другите, точно както някога му беше предоставено на него.
Затова той се грижеше за бедния Бардис и прекара по-голямата част от прехода в размисли.
— Напоследък си някак мрачен — каза Макс, нарушавайки мълчанието, докато фургонът се клатеше по пътеката — път, оформен от честа употреба, а не от фурии. — През целия път и дума не си обелил.
— Мисля — отговори Тави. — И гледам да не привличам внимание.
— Как е рибката?
— Бардис — поправи го Тави. — Фос каза, че ще се оправи, сега сме спрели и ще можем да се погрижим по-внимателно за него — той поклати глава. — Но най-вероятно повече няма да може да ходи. И не съм сигурен, че ще може да използва дясната си ръка. Той отдаде дълга си към Империята с тялото си, Макс. Не го наричай рибка.
Мрачен червен огън играеше в гръмотевичните облаци, един от конете нервно пристъпваше от крак на крак. Тави видя как Макс кимна.
— Прав си — съгласи се той със сериозен глас.
След малко Макс каза:
— Магнус казва, че Калар е направил своя ход. Че е преминал в настъпление с четири допълнителни легиона. И че ако превземат Церес, ще стигнат до Алера Империя. Което според мен няма смисъл. Легионите на Плацида ще ги изхвърлят от градските стени и ще ги разкъсат на парчета.
— Плацида кротува — каза Тави.
— Разбира се! Познавам го. На него не му пука за останалата част от Империята, но няма да позволи предателство. Ще се бие.
— Той не мърда — каза Тави. — Изобщо, според последната — и единствената — депеша, получена от Първия лорд, въпреки че там не е казано защо.
— Това беше преди седмица — каза Макс.
Тави кимна, гледайки към небето.
— Откъдето и да идва тази буря, тя неутрализира рицарите Аери като пратеници. Първият лорд и Върховните лордове могат да общуват чрез реки, но много добре знаят, че съобщенията, предавани по този начин, лесно могат да бъдат подслушани.
— Или още по-лошо — каза Макс, — да се изкриви съобщението по пътя.
— Може ли да се направи?
— Възможно е — каза Макс. — Макар при мен все още да не се получава. Това е твърде фино умение. Но баща ми може. Също и мащехата ми.
Тави закрепи този факт в паметта си за бъдещето.
— Как мислиш, Церес ще устои ли?
Макс мълча известно време, преди да отговори.
— Не. Церес не е войник. Той е вече доста стар и няма наследник, който би могъл да помогне в битката — гласът му придоби оттенък на съжаление. — Дъщеря му Верадис има талант, но се проявява повече в лекуването. А и тя е студена като риба.
Тави неволно се усмихна.
— Хубава ли е?
— Много.
— Отблъснала те е, а?
— Сто пъти! — тонът на Макс отново стана мрачен. — Калар е много силен. Дори баща ми мисли така. А това побъркано копеле Бренсис успя да ме заблуди, всъщност той е много по-силен. Церес не може да ги победи. И ако Първият лорд бъде принуден да се бие с тях, ще трябва да обърне гръб на Акватайн. Той е в капан.
Настъпи тишина. Тави наблюдаваше мълниите, танцуващи между облаците.
— Мисля, че трябва да свикна с това.
— С кое?
— Да се чувствам много незначителен — каза Тави.
Макс избухна в смях.
— Незначителен? Врани, Тави. Ти осуети преврати, организирани от двамата най-влиятелни Върховни лордове в Империята. На два пъти. Не познавам никого, за когото думата „незначителен“ да е по-малко подходяща.
— Късмет — каза Тави. — Като цяло имах късмет.
— И това го има — съгласи се Макс. — Но това не е всичко. Пич, ако имаше фурии…
Макс внезапно млъкна и преглътна края на изречението, но Тави така или иначе почувства обичайния прилив на разочарование и копнеж.
— Извинявай — каза Макс секунда по-късно.
— Забрави.
— Добре.
— Иска ми се да направим нещо — каза Тави.