Кралят на казиното

— Сам разбирате, че тяхната връзка е донякъде странна… Лариса Ивановна е проявила интерес към сина ви не по времето, когато, да речем, е бил юрисконсулт в един научноизследователски институт или кореспондент в телевизията, а чак когато славата му на гениален картоиграч се разнесе по всички игрални домове в Русия.

— Андрей е станал прочут? Нищо подобно не знам, нито съм чувал за неговата слава.

— И аз нямаше да зная, ако не беше такава работата ми — усмихна се Турецки. — Той стана известен в тесен кръг от хора, занимаващи се с бизнес, финансови магнати от криминалния свят, комарджии, бандити и така нататък. А хората от този кръг добре умеят да пазят тайни.

— Горкото ми момче! — въздъхна Андрей Зосимович.

— Сега за вицепремиерката. Напоследък връзката на сина ви с Лариса Ивановна доста се заздрави, доби нови форми. Андрей Андреевич, който бе напуснал телевизията, отново стана специален кореспондент, започна да се появява по правителствени приеми и в продължение на известно време бе престанал да играе. Но това беше за малко.

— Причината за това са сметките в швейцарската банка — каза Андрей Зосимович.

— Спомняте ли си Андрей да е споменавал някакви имена или прякори?

— Той общуваше повече с майка си. За съжаление аз не успях да се сближа със сина си.

— Този писък на гробищата… — сети се Турецки.

— Клава е убедена, че за гибелта на сина ни е виновна Лариса. А и след писмото… Тежко е! Какво ли е задраскал там? Нищо не си личи.

— Ще изясним, Андрей Зосимович. Кога според вас е било написано това писмо?

— В нощта, преди да загине.

— Сестрата на вашата съпруга постоянно ли живее тук?

— Често гостува на децата си, но точно онази нощ си е била тук.

— Забравих, как бяха имената й?

— Анфиса Владимировна.

— Имате ли да ми казвате още нещо, Андрей Зосимович?

— Нищо, освен да ви помоля по-скоро да изпратите адвоката.

Турецки извади клетъчния телефон, който му бе подарил Грязнов.

— Лиля! Трябва ми икономист, юрист, счетоводител, който да разбира от банкови влогове в чужбина. Да, по делото Василиев. Кажете си телефона, Андрей Зосимович?

Турецки й продиктува номера, затвори и прибра апарата в джоба си.

— Откровено казано, не обичам да си имам работа с жени… — намръщи се Андрей Зосимович.

— Аз говорих с помощничката ми. Тя е добър следовател. По-рано е работила като юрисконсулт при Лариса Ивановна.

— Как се казва?

— Лилия Василиевна Федотова. Именно тя ще ви изпрати добър адвокат.

— Надявам се да ни помогне да се оправим с всички тия книжа и формалности.

— Разбира се. А сега, ако не възразявате, бих искал да поприказвам и с вашите жени.

— Клава! Феня! — провикна се Андрей Зосимович. — Я елате!