Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пазачът на фара [bg]
Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пазачът на фара [bg]

Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:

В „Пазачът на фара“, седми роман от поредицата, Ерика отглежда новородените си близнаци и се опитва да подкрепя сестра си, преживяла инцидент с драматични последици. Патрик разследва убийството на Матс Сверин, финансов директор на строителен проект за милиони. Някогашната му приятелка от училище Ани се приютява на наследения от семейството й Призрачен остров заедно с петгодишния си син Сам, решена да го предпази от дебнещото ги зло с цената на всичко. Следват още едно убийство, едно самоубийство, едно отчаяно бягство. А сто години по-рано на Призрачния остров живее странният пазач на фара Карл, поддържащ необичайни отношения с приятеля си Юлиан и жена си Емели. Интригата се заплита, мотивите на замесените лица остават неясни до последните страници и, както винаги, до изненадващата развръзка.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 165
Перейти на страницу:

– Но това е невъзможно – каза Карл накрая и тя видя как плъховете продължават да щъкат наоколо. – Кой ще се грижи за домакинството?

– Е, ще се оправите и сами – каза Дагмар. – Все можете да сварите малко картофи и да опечете малко херинга. Няма да умрете от глад.

­– Но къде ще живее Емели? Трябва да се грижим за фара, така че не мога да остана тук. А и нямаме средства да й наемем стая. Откъде да намерим пари?

Лицето му започна да придобива яркочервен цвят. Юлиан го гледаше напрегнато.

– Емели може да живее с мен. Ще се радвам на компанията й и няма да поискам и едно йоре в замяна. Сигурна съм, че баща ти ще сметне това за чудесно решение, но мога да говоря с него, ако искаш.

Карл я изгледа продължително. После отстъпи и сведе поглед.

– Не, няма проблеми – измърмори той. – Благодаря, много мило от твоя страна.

– За мен е истинско удоволствие. Е, предполагам, че и сами ще стигнете до острова.

Емели не смееше дори да погледне мъжа си. Не можеше да скрие усмивката на устните си. Слава на добрия Бог, не се налагаше да пътува към Грошер.

* * *

И ти ли будува през нощта? – попита Йоста, виждайки торбичките под очите на Патрик.

Бяха също толкова големи, колкото и неговите.

– Ъхъ – отвърна Патрик.

– Скоро май ще научиш пътя наизуст.

Колата за пореден път се насочваше към Гьотеборг.

– Ъхъ.

Не му се говореше. Йоста схвана намека и се наведе, за да включи радиото. Пристигнаха след един час, през който изслушаха твърде много безсмислена поп музика.

– Звучеше ли склонен да съдейства, когато му се обади? – попита Йоста.

От опит знаеше, че сътрудничеството между районните полицейски управления зависи в твърде голяма степен от това с кого си имаш работа. Ако попаднеш на темерут, може да се окаже почти невъзможно да изкопчиш някаква информация.

– Звучеше дружелюбно.

Двамата тръгнаха към рецепцията.

– Патрик Хедстрьом и Йоста Флюгаре. Тук сме да се срещнем с Улф Карлгрен.

– Това съм аз – избумтя глас зад гърба им и щом се обърнаха, видяха към тях да се задава едър мъж с черно кожено яке и каубойски ботуши. – Мислех си да седнем в столовата. Горе в кабинета ми е твърде тясно, а и кафето тук е по-добро.

– Разбира се – каза Патрик.

Не можа да не огледа неправдоподобния полицейски служител от глава до пети. Улф Карлгрен сигурно не беше и чувал за униформено облекло, каза си Патрик, когато коженото яке се разтвори и разкри избледняла тениска, на която пишеше AC/DC.

– Насам.

Улф тръгна с широки крачки към столовата и Патрик и Йоста се постараха да не изостават. Поглеждайки Улф в гръб, те установиха, че дълга конска опашка компенсираше оредялата коса по темето му. В задния му джоб пък личаха ясните очертания на кутийка за снус.

– Здравейте, момичета! Днес сте по-красиви от всякога – каза Улф и намигна на жените зад щанда, а те се засмяха весело. – Какво ще ни предложите днес? Тази фигура трябва да се поддържа!

Улф се потупа по солидния корем, който изпъваше тениската, а Патрик неволно се сети за Мелберг. Но приликите спираха дотук. Улф имаше значително по-симпатичен вид.

– Ще вземем по една „Принцеса“ – каза Улф и посочи няколко огромни зелени кулинарни изделия.

Патрик понечи да възрази, но Улф махна с ръка.

– Имаш нужда от малко месо по кокалите.

Той нареди сладкишите върху подноса.

– И три кафета и сме готови.

– Не е нужно... – каза Патрик, щом Улф извади карта от износения си черен портфейл.

– Глупости, аз черпя. Хайде, да сядаме.

Последваха го до една маса и се настаниха. Веселото лице на Улф изведнъж придоби сериозно изражение.

– Доколкото разбрах, имате въпроси за някоя от мотобандите.

Патрик предаде накратко какво се е случило и какво са открили до момента. Улф кимна, щом изслуша разказа за свидетеля, който видял мотористите с орел на гърбовете да се нахвърлят на Матс Сверин.

– Звучи правдоподобно. Може да е работа на IE.

– IE?

Йоста вече бе успял да изяде сладкиша си. Въпреки всичката храна, която изгълтваше, той бе слаб като хрътка и Патрик не можеше да проумее как става това.

– Illegal Eagles30.

30 Незаконни орли (от англ.). – Б. пр.

Улф сложи четири бучки захар в кафето си и бавно го разбърка.

– Те са банда номер едно в района. По-зли, грозни и безмилостни от всички останали.

– По дяволите.

– Ако те са забъркани, на ваше място бих подходил много предпазливо. Имали сме някои злощастни конфронтации с тях.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)