Смъртта на светлината [bg]

— Как…?

— Вълчата кола — каза Гуен.

Стоеше на няколко метра от тях, малко по-надолу на склона. Погледнаха я без изненада. Зад нея, под сянката на унил син вдовец в подножието на хълма, Дърк зърна малката жълта въздушна кола на Руарк.

— Бретан Брайт — каза Вайкъри.

Качи се до тях при входа на пещерата и продължи:

— Да. Колата мина няколко пъти над града и стреляше с лазерите.

— Чел е мъртъв — каза Вайкъри.

— Но вие сте живи — отвърна Гуен. — Започвах да се чудя.

— Живи сме. — Джаан остави пушката си да се изплъзне от отпуснатите му пръсти. — Гуен… Аз убих моя тейн.

— Гарс? — Тя се намръщи.

— Той ме предаде на Брайт — каза бързо Дърк. Очите му се взряха в нейните. — И гонеше Джаан, преметна се на страната на Лоримаар. Трябваше да умре.

Гуен извърна очи от Дърк към Джаан.

— Това ли е истината? Аркин ми каза нещо такова. Не му повярвах.

— Истината е — каза Вайкъри.

— Аркин тук ли е? — попита Дърк.

Гуен кимна.

— В колата. Долетя от Лартейн. Сигурно сте му казали къде съм. Пробва няколко нови лъжи. Свалих го. Сега е безпомощен.

— Гуен, лошо прецених Аркин — каза Дърк. Гърлото му беше задръстено от горчивина. — Не разбираш ли, Гуен? Аркин предупреди Джаан, че Гарс ще го предаде. Без това предупреждение Джаан изобщо нямаше да разбере. Можеше да се довери на Янацек, можеше да не го застреля. И щяха да го пленят, да го убият. — Гласът му беше груб и настойчив. — Не разбираш ли? Аркин…

Огънят хвърляше студени отражения в очите на Гуен.

— Разбирам — отвърна тя с напрегнат, леко треперещ глас. Обърна се към Вайкъри. — О, Джаан. — Протегна ръце към него.

А той пристъпи към нея и отпусна глава на рамото ѝ, и я прегърна.

И се разплака.

Дърк ги остави и тръгна надолу към въздушната кола.

Аркин Руарк беше вързан здраво за една от седалките. Беше облечен в дебели полеви дрехи и главата му беше отпусната. Когато Дърк влезе, вдигна очи с усилие. Цялата дясна страна на лицето му беше подпухнала и посиняла.

— Дърк — каза той вяло.

Дърк смъкна неудобната раница и я пусна на пода. Наведе се над контролния панел.

— Аркин — отвърна му равнодушно.

— Помогни ми — каза Руарк.

— Янацек е мъртъв — каза Дърк. — Джаан го простреля с лазер и той падна в гнездо на дърводухове.

— Гарси — отрони Руарк с усилие. Устните му бяха подути и кръвясали, а гласът му трепереше. — Щеше да ви убие всичките. Честно. Предупредих Джаан, да, предупредих го. Повярвай ми, Дърк.

— О, вярвам ти — каза Дърк.

— Опитах се да помогна, да. Гуен… Гуен подивя. Видях как Брайт хванаха Джаан, тъкмо бях дошъл да се присъединя към него, изпревариха ме. Уплаших се за нея, да. Дойдох да помогна. Тя ме преби, каза, че съм лъжец, върза ме и ни докара тук. Подивяла е, Дърк, приятелю Дърк, съвсем е подивяла, каваларски подивяла. Като Гарс е почти, изобщо не е милата Гуен. Мисля, че е решила да ме убие. Теб също може би, не знам. Ще се върне при Джаан, знам го. Помогни ми, трябва да ми помогнеш. Спри я. — Захленчи.