![Смъртта на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/9/smrtta-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
— Не съжалявай толкова много за него, Гуен — предупреди я Дърк. — Той ме прати на смърт, и Джаан също, без миг колебание. Гарс Янацек е мъртъв, и няколко от Брайт, и невинни емерели в Предизвикателство… всичко това можеш да припишеш на приятеля Аркин. Нали?
— Сега ти започваш да говориш като Гарс — каза Гуен. — Какво ми каза? Че имам нефритени очи? Погледни своите, Дърк! Но предполагам, че си прав.
— Какво ще правим с него?
— Ще го освободим — отвърна тя. — Засега. Джаан изобщо не бива да заподозре истината за това, което е направил. Тя ще го унищожи, Дърк. Тъй че Аркин Руарк трябва да е наш приятел отново. Разбираш ли?
— Да.
Ревът на огъня бе заглъхнал до леко пращене. Беше почти тихо. Дърк погледна към въздушната кола и видя, че огненият пъкъл загасва. Няколко разпръснати огъня все още мъждукаха вяло сред отломките и мятаха треперлива светлина над рухналия димящ град. Повечето от тънките кули бяха паднали, а тези, които оставаха, бяха напълно затихнали. Вятърът беше само вятър.
— Утрото скоро ще дойде — каза Гуен. — Трябва да тръгваме.
— Да тръгваме? Къде?
— Обратно в Лартейн, ако Бретан не е унищожил и него.
— Начинът му да скърби е ужасен — съгласи се Дърк.
— Но Лартейн безопасен ли е?
— Времето за бягане и криене свърши — каза Гуен.
— Не съм в безсъзнание вече и не съм безпомощна бетейн, която се нуждае от защита. — Вдигна дясната си ръка. Далечните пламъци огряха тъмното желязо. — Аз съм тейн на Джаан Вайкъри, пуснала кръв при това, и имам своето оръжие. И ти… ти също си се променил, Дърк. Вече не си корариел, знаеш го. Ти си кет.
Погледна го в очите.
— Заедно сме, засега. Млади сме и сме силни, и знаем кои са враговете ни и как да ги намерим. И никой от нас не може да е Айрънджейд повече… аз съм жена, а Джаан е изгнаник, а ти си лъжечовек. Гарс беше последният Айрънджейд. Гарс е мъртъв. Правото и грешното на Висок Кавалаан и на Съюза на желязото и нефрита умряха с него, смятам, за този свят поне. Няма кодекси на Ворлорн, помниш ли? Никакви Брайт и никакви Айрънджейд, само животни, опитващи се да се избият помежду си.
— Какво по-точно ми казваш? — попита Дърк, макар да смяташе, че знае.
— Казвам, че ми омръзна да съм преследвана, гонена с хрътки и заплашвана — каза Гуен. Скритото ѝ в сянка лице беше черно желязо; очите ѝ грееха горещи и диви. — Казвам, че е време ние да станем ловците!
Дърк я гледа дълго. Беше много красива, красива по начина, по който беше красив Гарс Янацек. За миг му домъчня за неговата Джени, неговата Гуенивир, която никога не бе съществувала.
— Права си — отрони той тежко.
Тя пристъпи към него, прегърна го и го притисна към себе си с цялата си сила. Ръцете му се вдигнаха бавно; той също я прегърна и стояха така цели десет минути, притиснати един в друг, гладката кожа на бузата ѝ опряна на четината му. Когато най-сетне се откъсна от него, тя погледна нагоре с очакване да я целуне и той го направи. Затвори очи. Устните ѝ бяха сухи и корави.
Разсъмваше се и беше студено. Вятърът бушуваше и блъскаше, небето беше сиво и облачно.
На покрива на зданието имаше труп.
Джаан Вайкъри излезе предпазливо, с лазерната си пушка в ръка. Гуен и Дърк го прикриваха от сравнително безопасната въздушна кола. Руарк седеше мълчаливо на задната седалка, изплашен до смърт. Бяха го освободили преди да напуснат Крайн Ламия и през целия път той беше ту потиснат, ту възбуден, след като не знаеше какво да очаква.
Вайкъри огледа тялото, което лежеше проснато пред асансьорите, после се върна при колата.
— Росеф висш-Брайт Келцек.
— Висш-Лартейн — напомни му Дърк.
— Наистина — призна Джаан и се намръщи. — Висш-Лартейн. Мъртъв е от няколко часа. Едната му страна е почти отнесена от огнестрелно оръжие. Ръчното му оръжие е в кобура.
— Огнестрелно оръжие? — учуди се Дърк.
Вайкъри кимна.
— За Бретан Брайт Лантри се знае, че използва такова оръжие в дуел. Той е изтъкнат дуелист, но мисля, че е избирал огнестрелно оръжие само два пъти, редки случаи, когато не се е примирявал да спечели само с нараняване. Един дуелен лазер е чист и точен инструмент. Не е така с пистолета на Бретан Брайт. Такова оръжие е създадено да убива, дори с леко отклонение от целта. Дивашко оръжие, което гарантира кратки смъртоносни дуели.