Смъртта на светлината [bg]

— Предположение, само предположение — възрази Руарк. — Може да е имал други причини, негови си, кой може да знае? Може да е бил полудял, побъркан от скръб, да.

— Знаеш ли какво, Аркин — каза Дърк. — Ще те пуснем навън и ако Бретан дойде, можеш да го попиташ.

Кимдисът трепна и го изгледа странно.

— Не. Не. По-безопасно е да остана с вас, приятели, вие ще ме защитите.

— Ще те защитим — каза Джаан Вайкъри. — Както си ни защитил и ти.

Дърк и Гуен се спогледаха.

Издигнаха се и полетяха над сумрачните утринни улици на Лартейн.

— Къде отиваме? — попита Дърк.

— Росеф е мъртъв — отвърна Вайкъри. — Но той не беше единственият ловец. Ще направим преброяване, приятели, ще направим преброяване.

Зданието, което Росеф висш-Брайт Келцек бе обитавал със своя тейн, се намираше не много далече от резиденцията на Айрънджейд и много близо до подземните асансьори. Представляваше четвъртита сграда с куполен метален покрив и галерия, поддържана от черни железни колони. Кацнаха наблизо и подходиха крадешком.

Две брайтски хрътки бяха вързани с вериги за стълбовете пред къщата. И двете бяха мъртви. Вайкъри ги огледа и каза:

— Гърлата им са били обгорени с ловен лазер, стреляно е от голямо разстояние. Безопасно, тихо убийство.

Остана да пази отвън — Руарк остана с него, — а Гуен и Дърк влязоха да претърсят сградата.

Намериха многобройни празни помещения и малка стая за трофеи с четири глави в нея; три бяха стари и изсъхнали, кожата изпъната и набръчкана, чертите — почти животински. Четвъртата, както каза Гуен, беше на желатиново дете от Блеквайн, взета наскоро, ако се съдеше по вида ѝ. Дърк опипа подозрително кожените покривки на някои от мебелите, но Гуен поклати глава за „не“.

Друга стая беше пълна с миниатюрни статуетки: банши и вълчи глутници, войници, сражаващи се с нож и меч, мъже в странен двубой с гротескни чудовища. Всички сцени бяха изящно изпълнени от желязо, мед и бронз.

— Работа на Росеф — каза кратко Гуен, когато Дърк спря и вдигна една фигурка, за да я огледа. Подкани го с махване да продължат.

Тейнът на Росеф се беше хранил. Намериха го в трапезарията. Яденето му — гъста яхния с месо и зеленчуци в кървавочервен бульон, с късове черен хляб отстрани — беше изстинало отдавна. До чинията на дългата дървена маса имаше калаена халба, пълна с кафява бира. Тялото на кавалара беше почти на метър от нея, още в стола, но столът бе паднал на пода и на стената зад него имаше тъмно петно. Мъжът вече нямаше лице.

Гуен го огледа намръщено, после вдигна бирата, отпи глътка и я подаде на Дърк. Беше изветряла, пяната отдавна я нямаше.

— Лоримаар и Саанел? — попита Гуен, след като излязоха навън под железните пилони.

— Едва ли са се върнали от гората все още — каза Вайкъри. — Може би Бретан Брайт е някъде в Лартейн и ги чака. Несъмнено е видял Росеф и Чаалин да прелитат вчера. Може би дебне някъде наблизо, за да спипа враговете си един по един, докато се връщат в града. Но не мисля.