Смъртта на светлината [bg]

По настояване на Вайкъри претърсиха големия подземен гараж, преди да напуснат района с жилището на Росеф. Предположението му се потвърди. След като собствената им въздушна кола в Предизвикателство беше открадната и след това унищожена, Росеф и неговият тейн бяха взели бързоходната машина на Пир, за да се върнат от лова. Беше паркирана долу. Джаан я присвои. Макар да не можеше изобщо да се сравни с масивната маслиненозелена военна реликва на Янацек, все пак беше доста по-внушителна от малката кола на Руарк.

След това се настаниха. Покрай градските стени на Лартейн, над стръмния скален хребет, гледащ навъсено към далечната Обща мера, имаше низ от стражеви кули с амбразури за стражеви постове горе и жилищни помещения долу, в самите стени. Кулите, всяка с огромен каменен водоливник, кацнал на върха, бяха строго орнаментални, пищен детайл, който да придаде повече каваларски вид на фестивалния град. Но бяха лесно защитими и предлагаха чудесен изглед над града. Гуен избра една напосоки и се настаниха в нея, като прибраха от бившето си жилище лични вещи, храна и записите от почти забравените (поне от Дърк) екологични проучвания, които тя и Руарк бяха водили в горите на Ворлорн. После зачакаха.

Беше, както реши по-късно Дърк, най-лошото, което можеше да направят. Под натиска на бездействието всички пукнатини започнаха да се показват.

Установиха режим на застъпващи се смени, тъй че двама души винаги бяха горе в стражевата кула, въоръжени с лазери и полевия бинокъл на Гуен. Лартейн беше сив, празен и запустял. За часовите нямаше много за правене, освен да гледат бавния отлив и прилив на светлината по улиците от жар-камък и да говорят. Предимно говореха.

Аркин Руарк даваше своите смени редом с останалите и прие лазерната пушка, която Вайкъри натика в ръцете му, макар и с известна неохота. Упорито настояваше, че е непригоден за насилие, че никога не би могъл да използва лазера, каквото и да стане. Но отстъпи да го държи, защото Джаан Вайкъри го помоли за това. Отношенията му с всички се бяха променили коренно. Стоеше близо до Джаан колкото може по-често, осъзнал, че сега истинският му защитник е каваларът. Държеше се сърдечно с Гуен. Тя го беше помолила да ѝ прости за Крайн Ламия, като твърдеше, че страхът и болката временно я били вкарали в параноя. Но вече не беше „милата Гуен“ за Руарк. С всеки ден горчивината между тях все повече излизаше на повърхността. Спрямо Дърк кимдисът оставаше нервен и подозрителен, като ту се държеше дружелюбно, ту се отдръпваше и ставаше хладно официален, щом станеше ясно, че Дърк е неотзивчив. Коментарите на Руарк по време на първия пост, който изкараха заедно, показа на Дърк, че трътлестият еколог очаква совалката на Предела „Терик неДалир“, която трябваше да кацне следващата седмица, с отчаяно нетърпение. Като че ли не искаше нищо друго освен да остане на скрито и невредим и да се махне от този свят колкото се може по-скоро.