![Смъртта на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/9/smrtta-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
Дърк неволно се усмихна.
— Плашеше ли те, Гарс?
Другият мъж се засмя.
— Да ме плаши? Да! Ужасяваше ме дори, но получих закалка след време. И двамата бяхме млади, т’Лариен. По-късно, много по-късно, тъкмо в пещерите под хълмовете Ламераан двамата се врекохме в желязо-и-огън.
— Добре — каза Дърк. — Значи Джаан обича пещери…
— Една система излиза много близо до Крайн Ламия — върна се Янацек на темата, — с втори вход близо до мястото, където стоим сега. Тримата я проучвахме през първата година, когато дойдохме на Ворлорн. Смятам, че Джаан ще завърши бягането си под земята, ако може. Така можем да го пресрещнем. — Взе пушката си.
Дърк вдигна своето оръжие и каза:
— Никога няма да го намерим в гората. Удушвачите предлагат твърде много прикритие.
— Аз ще го намеря — заяви Янацек. — Не забравяй връзката ни, т’Лариен. Желязо-и-огън.
— Празно желязо вече. — Дърк погледна многозначително дясната китка на Янацек.
Айрънджейд се усмихна с широката си усмивка.
— Не. — Бръкна в джоба си, извади ръката си, отвори я. Жар-камъкът лежеше в дланта му. Един само, кръгъл и с груби ръбове, около два пъти по-голям от шепнещия камък на Дърк, черен и почти мътен на ръждивата светлина на утрото.
Дърк се взря в скъпоценния камък, след това го докосна леко с пръст и той помръдна.
— На допир е… студен.
Янацек се намръщи.
— Не. Пари по-скоро, както винаги прави огънят.
— Жар-камъкът изчезна отново в джоба му. — Има разкази, т’Лариен, поеми на стар каваларски, приказки, които разказват на децата в яслите на крепостта. Дори ейн-кети ги знаят. Разказват ги с женските си гласове, но Джаан Вайкъри ги разказва по-добре. Помоли го някой път. За нещата, които тейн е правил за тейн. Той ще ти отвърне с велики магии и още по-велики героизми, старите невероятни прояви на доблест. Аз не съм разказвач на истории, иначе сам щях да ти разкажа. Сигурно тогава би могъл да разбереш малко какво означава да си тейн на мъж и да носиш желязна връзка.
— Може би вече разбирам — каза Дърк.
Мълчанието между тях се проточи. Стояха на хлъзгавата мъхната скала, само на половин метър един от друг, и се гледаха в очите; Янацек, съвсем леко усмихнат, гледаше Дърк отвисоко. Реката под тях бързаше устремно и шумът на водите ѝ ги подканяше да не губят време.
— Не си чак толкова ужасно лош човек, т’Лариен — каза накрая Янацек. — Слаб си, знам, но пък никой никога не те е наричал силен.
Отначало прозвуча като обида, но каваларът като че ли имаше предвид нещо друго. Дърк помълча, докато го отгатне и намери втория смисъл.
— Да дадеш на нещо име? — каза той с усмивка.
Янацек кимна.
— Чуй ме, Дърк. Няма да ти го повтарям. Бях предупреден за лъжечовеците още като момче, в Айрънджейд. Една жена, ейн-кети — ти би я нарекъл майка, въпреки че такива отлики нямат никаква тежест на моя свят — тази жена ми разказа легендата. Но я разказа другояче. Лъжечовеците, срещу които ме предупреди тя, не бяха демоните, за които щях да науча по-късно от устите на висшеобвързани. Бяха просто хора, каза тя, не слуги на нечовешка раса, не вампири или душесмучещи. И все пак бяха превъплъщенци в известен смисъл, защото нямаха истински форми. Бяха хора, на които не може да се вярва, хора, които са забравили своите кодекси, хора без връзки. Не бяха реални; бяха цялата илюзия за човечност без същината. Разбираш ли? Същината на човечността… тя е име, връзка, обещание. Тя е вътре, и въпреки това я носим на ръцете си. Така ми каза тя. Затова каваларите взимат тейни, каза ми тя, и тръгват на двойки… защото… защото илюзията може да се втвърди във факт, ако я обвържеш в желязо.
— Чудесна реч, Гарс — каза Дърк. — Но какъв ефект има среброто върху душата на лъжечовек?
Гняв пробяга по лицето на Янацек, като сянката на буреносен облак. След това той се ухили.
— Забравил бях кимдиското ти остроумие. Друго нещо, което научих в младостта си, беше никога да не споря с манипулатор. — Засмя се, пресегна се и стисна бързо и силно ръката на Дърк. — Стига. Никога няма да се сближим, но все още мога да съм приятел, ако ти все още можеш да си кет.